2.На раменете на железния кон

 

Изглежда доста се поизхвърлих, обявявйки че ще водя този дневник - кой по-добре от мене знае колко много мразя да пиша, колко много ме мързи да пиша и коклко малко има за казване. Но след като първите чекове за абонамент пристигнаха и монетите задрънчаха в касичката, разбрах, че още повече мразя да връщам пари, камо ли да пържа безплатни мекици. Все пак на знамето на продавачите от Слънчев бряг е избродирано: "Кръв повръщам - пари не връщам!".  Ще пиша каквото дойде, а ако нищо не дойде, ще черпим от митовете и легендите на туземния народ.

В дните до заминаването разчовърках бойлера, свалих  един стар водомер и използвах безпричинно чук и длето. Така постигнах две стратегически цели. Първо цялата фамилия ме изпрати с облекчение вместо с тъга. Второ, предоставих официален повод домът ни да бъде посещаван от разни майстори и жичкаджии - един мъж е длъжен да се грижи за доброто име на семейството си.

Багажа се наложи да си стегна сам.

Така и не си намерих тениската с "Ну, погоди". Жалко, беше ми късметлийска.

Официалното облекло по морето се състои от Т-шорт и шорт. За начинаещите в занаята ще напомня, че е добре да имат в багажа и следните артикули: обувки и топли дрехи, за дните през май и октомври; сервитьорска униформа(в случай, че ви уволнят и трябва да събирате пари за връщане в някоя кебапчийница); одеало, за дните, в които хазаите ше ви изхвърлят от квартирата; нож, вилица и алуминиево канче. Накрая половината неща ще останат извън сака, но да не ви пука, те никога няма да ви потрябват.

Моя стар китайски сак тежеше поне сто кила, надписа отстрани се издуваше и от "Адидас" се четеше само "ИДА".

Ида ами, къде ще ходя - казах си.

И ето ме, в ранните зори на 8 май, тъпча багажа си на една от ония лавици, които винаги са по-тясни от необходимото. Влакът имаше седем вагона, единадесет пътници, две кондукторки и полицай. Може и машинист да имаше, но за което не съм видял не мога да свидетелствам. Смених два вагона и няколко купета, докато обуздая природната си наглгса към позитивно мислене. Да търся купе, в което прозореца се затваря и едновременно ключа на осветлението работи, бе проява на детинска наивност. Това навярно бяха тридесетгодишните вагони, за по тридесет милиона евро, които железниците купиха за народа. Навсякъде се виждаха  предупредителни табелки на непознат език. За какво ли предупреждаваха? Не смеех да гадая. Познат ми беше само грубиянския знак със задраскана цигара, но не мислех да се съобразявам. Запалката обаче бях забравил. Обиколих отново дремещия влак. Надявах се да открия събрат нарушител, но всички спяха - една част боси, други с обувки. Защо така, не знам. Напразно душех за приятния мирис на катран, но улавях само всепроникващия аромат на влаковия клозет. Върнах се потресен в купето и се увих в моето одеало. Сигурно вече сте се досетили, че одеалото за гастарбайтера е като пешкира за галактическия стопаджия.

Кондукторките провериха билета ми пет пъти: четири пъти едната и веднъж втората. Предположих, че първата си е паднала по мене, а втората се ослушваше по кого си е паднала първата. След безкрайно време от малка гара се качи един набор с вид на изпаднал пушач. Хич не му се даваше огънче, ала накрая се съгласи срешу една цигара. Той я прибра в джоба на ватенката, аз побягнах хавън. Запалих пред вратата на кенефа и започнах да духам дима си към нея. Да видим сега кой е по смрадлив!

"Хвърли я веднага!" - респектира ме гърбом кондукторка номер едно - "Майни я или шъ тъ свалъ във Синдел!"

Може и тук да се пробваш, мислех да и кажа, но се въздържах. Явно беше луда по мен. Нека се пържи в собствения си любовен сос, щом ми съсипва цигарите.

В купето неусетно се размечтах. Боже, Синдел! Някой бил ли е някога в Синдел? Какви ли неща и същества съществуваха там? Дали лелята щеше да ме свали на синделската гара и изстискала набързо жизнените ми сокове ще се запилее в мрака с черния си влак? А може би щях да започна живота си на чисто, с пет и шейсе в джоба, и след година и четири месеца да ме изберат за кмет, а децата да се фукат в махалата...

Навън беше съмнало и през дрънчащия прозорец беше морето.

Но за това другия път.

Но за мен Комунари е по

Синдел е и в Комунари . И обратното . По е на север от мястото . Най-паче на североизток.

Значи, другия път да слизам?!.

Не го знам къде е това Синдел, ама я върви към морето... На Синдел друг път, кой знае каква скука е там...

тъкмо ви стана интересно и йок, спря като турски сериал по средата на драмата. гледай на връщане да станеш кмет.
то и на мен ми требе неква причина да се фукам

Знам, че четеш по-бавно, затова те изчаках.

Вече пристигнах, ама и тук не е много весело. Що ли не слязох...