3. Като какво е туй, морето?
        
        Навярно между нас има хора, които са по-млади, и неопознали още радостта от живота в старчески дом. Те едва ли са виждали морето. В родината ни има програма за безплатна почивка на възрастните хора. Така е и по света. От Флорида до Батуми десетки масларовки изпращат милиони старци да се препичат по морския бряг. Препичат се, за да повишат телесната си температура и да докажат още веднъж, че сме произлезли от влечугите.
         Грижата ми тук е за младите, които сега пълзят към върха на хранителната верига. За вас душички е с пари, а че нямате, знам. Затова съм тук, за да ви разкажа - ще ми платите кой с каквото и когато може.
       Бих могъл да ви опиша морето и с мои думи. Колко му е. Но не е ли по-добре да се обърнем към великите преди нас? Кое по-широко би отворило очите ни, ако не мъдростта, оцеляла през времето.
       За мен най-величавото словесно описание на морето е от прочутия филм "Записки по българските въстания". В тази сцена младия Захарий Стоянов, успешно завоалиран под името Джендо, води разговор на абстрактни теми с рошав диарбекирски рецидивист.
       - Абе, бат"Кондьо - пита свенливо Джендо - Като какво е това, морето?
       Личи си, че брадясалия бандюга го плаши, но любопитството на младежа напира отвътре като стомашно разтройство. Бат"ви Кондю е отегчен, него от такива интелектуални разговори малко го е гнус. Но, все пак, той разбира отговорността на мъдрия към неуките. Затова отговаря:
       - Ми, такова, многу вудъ и гемии отгори.
       - Брееей! - възторженопотресено възкликва Джендо, а ококорните му очи халюцинират невъобразими гледки.
       Та това е то морето. Пиша ви от брега му и свидетелствам, че горното описание е истинно.
       За по-несхватливите ще добавя още една кратка бележка с по-прости думи.
        Морето прилича на запушена мивка, която се простира безкрайно в триизмерното пространство. Когато водата е неподвижна, тя отразява нещата, които са отгоре, а когато се движи на повърхността плуват боклуци. Туземците наричат тези явления "спокойна" и "вълнуваща се" вода. Лично аз не съм открил доказателства тя да изпитва подобни чувства. Туземците строят селата си далече от морето и не му обръщат никакво внимание. Даже добитъка им отказва да пие от морската вода.
       Няма нито една народна песен посветена на морето.
       И аз няма да се занимавам сега с него.
       Ще се заема със Слънчев бряг и ще ви разкажа за съществата, които бродят из него.

Но ще е другия път.

 

ако имахме флотилия и морски подвизи, а не селяния, простотия и бедност, може би щехме да сме възпяли морето си...фолклора ни опява нивата, овцете, работата, хомота, хайдутите, кланетата, смъртта... това за какво говори... за мъка и нищета...от векове...
Как да надскочим генно-наследеното робско съзнание?
По този повод,
Поклон пред героизма на единиците, които са се опълчили срещу робството!!!
Но като гледам в какво живеем, си мисля, че тяхната смърт е била безсмислена...

Толкова рано и толкова сърдита? Веднага изпий едно капучино/или смени партньора.
Според мен свободата може да се постигне и изживее само лично. Левски не е имал проблеми с Османската империя, тя е имала проблеми с него.
Всички опити за колективен вървеж в тая посока май завършват катастрофално.
:)))

Настроението ми е хубаво...представи си какво ли бих написала, ако ми беше лошо :)
Честит 2-ри юни...като си представя воя на сирените в 12 часа, ме обвзема един патриотизъм...направи си труда да забележиш колко хора ще замръзнат на място в този час...и ще помълчат в знак на признателност пред смъртта на героите!

Пожелавам хубав ден!

http://vbox7.com/play:836e2079

тая песен не е за морето, а за неудовлетворена лозарска труженичка.
:)

пак пия кафе и пак се радвам на Блога...:)