(щрихи от живота на гастарбайтерa)
      8. Залутани в мрака.

 

- Знаеш ли накъде е "Шуйха" хотел - пита един поданик на Елизабета Втора, който има проблеми с гравитацията. Хваща се за една стойка с чипс и започват да се клатят заедно. Ако Галилей е прав, ще стигнат до земята едновременно, ни в клин ни в ръкав, ми минава през главата. Само да не повърне, моля се наум. Ако се издрайфа върху чипса ще ми се разкаже играта.
      - "Шейкуъ" отел? "Кейхъа"? - с гаснеща надежда продължава да опитва човека.
      - За пръв път ги чувам. И трите. - отвръщам и, за да го отдалеча от чипса, му предлагам: - Я питай таксиджиите ей там.
      Той хвърля бегъл поглед към такситата и ококорва ужасени очи.
      Или видя скитащия татко на Хамлет, или вече са го возили. После се отлепва от стелажа като излитащ спейсшатъл - бавно, но с постоянно увеличаваща се скорост.
      Разминава се със потен дундьо който нахълтва в магазинчето.
      - Цигариии! Ти имаш цигари! - крещи екзалтирано той. - Човече, велик си!
     Съгласих се скромно.
      - Дай един "Принц".
      - Не ги внасят от две години.
      Човекът изрежда поне десет марки със странни имена, но няма.
      - Малборо тогава, мамка им американска! - нищо не може да му развали кефа на тоя. Разбирам, че е кацнал преди четири часа и е излязал да върлува. Вади тлъст датски портфейл за да плати. От него се подава пачка - две-три хиляди лева в едри нови банкноти. Цигарите са пет лева, той хвърля един двайсетак - Задръж рестото.
      Евала пич. Чувствам се задължен да му дам напътствия.
      - Гледай сега. На това място парите не бива да се носят така. Раздели ги в различни джобове, сложи малко в чорапите и обувките. Тия мургавите момичета отпред не са проститутки, а крадли. Момичета ще търсиш в клубовете. Повече от сто кинта за чукане да не плащаш...
      Той ме слуша известно време, малко остана да ми рече:"Стига, лельо, голям съм вече." После се изцепи:
      - Добър човек си ти. Добра душа. Я вземи да се почерпиш. - измъкна още една пара от портмонето, здрависахме се за сбогом и шишкото се запъти към своята нощ. Ха, още двайсет лева. А казваха, че добрината в тоя занаят е контрапродуктивна...
      Мина покрай мен след полунощ. Много наквасен, но ме позна. От двете му страни се бяха пришили две стройни мадами с лоши очи.
      - Ей, моя приятел! Добрия пич! Да пиеш една бира, че много ми е гот! - и ми хвърля десет лева през прага, докато мадамите го влачат нанякъде.
      За последно се яви преди разсъмване. Не ме позна. Едва ли името си помнеше. Трябвяше му спешно банкомат, защото някъде го чакали.
      Така ще го запомня този тип. Заспал под банкомата на ъгъла. От ръката му виси празният датски портфейл.
       Дано да си е струвало, брато. Дано да си е струвало. За теб ваканцията свърши по-бързо, отколкото нощта за Пепеляшка...
      Някой ме побутва по ръката. Я, моят търсач на хотели. Още движи, но със съвсем омекнали амортисьори.
      - Да знаеш къде е "Шунакхаотел" - изрича той, без да се обръща конкретно към някого.
      Чак сега забелязвам гривната на ръката му. Те всички имат каишки на китките. Срещу тях си получават ключовете и храната. На неговата с червено пише: Хотел "Чайка". Само на сто метра е от нас и се вижда част от неоновия надпис. Обръщам го натам и му показвам пътя.
     - Лъжеш - казва той и поклаща глава. - Всички лъжете, мамка ви.
    И поема натам, накъдето го води сърцето му.

със всяка твоя случка ми се трошат разни спомени из главата... струва ми се, че това са нещата, които никога няма да се променят...
поздрави

я виж било ползотворно да си добър. така и така съм добра милене, да зема да дойда и аз до сл. бряг белки фискализирам по някакъв начин пословичната си доброта :)))

малко преподаване на българска фонетика също можеш да добавиш към свойта доброта... нали :) Така и така българският вече е в групата на европейските.

поздряви и на теб. Аз , като умерен песимист, ще ти опонирам - променят се нещата - към по-лошо.

ти ела, па добра, лоша - се ще те продадем.

те еуропейците още не са разбрали, но не пречи да се пробва.

другата седмица у хърватска че има да си търсим хотело... дано барем гривна ми турят :D

Опичай си акъла с комшиите, адашче, че и те са европейци, ама не съвсем :))

Ще си отварям очите на 4, т.е. мисля да виждам в два екземпляра по време на краткия си престой там.

Мамка му, баче Миленич, ако не е баш така. И добре си им намерил място на Галилей и Хамлет, но и други биха се нашли - смях се искренно на хуманизма на стойката за чипс и гривната, пък защо не и на портмонето и ето сега успокоен и оптимизиран съм готов да почина (никой да не чуе - ще къркам ракиджос)

Благодаря. Завиждам ти за начина по който си решил да починеш, братче, ама не забравяй, че от такива работи можеш да починеш.