Прочетен: 4414 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2011 22:37
От известно време ми се въртеше мисълта да напиша нещо със заглавие "Главата долу". Тъкмо бях се захванал, когато дочух един тънък и сънлив гласец: "Стига с тия простотии бе бате. Каква е тая долна глава? Кви са тия цинизми?" Трябва да беше гласът на спящата ми съвест. Верно е, че малко се засрамих. Но после си казах: няма да се отчайваш сега. Горе главата! Вдигни очи! Няма да й троша хатъра, викам си, така и така съвестtа ми рядко се обажда. Ще се захвана с някоя позитивна идея, например за строителите на комплекса или за трудовите му хора. Тъкмо и бай Рафа преминава пред магазина...
Да започнем с това, че както навсякъде по света, така и в Слънчев бряг парите могат да говорят. Знаят само една дума и често я повтарят на стопаните си:
- "Сбогом!"
Изразът "парите се търкалят по улицата" е измислен за това място. Пияните туристи ръсят банкноти и монети из целия комплекс. Точно това работи и бай Рафа. Той е намирач на пари. Работното му време започва около полунощ и приключва на разсъмване. Може да го видите всяка нощ по оживените улици. Той ходи с бавна походка, ръцете му са по наполеоновски кръстосани на гърба и от това леко е приведен над биреното си шкембенце. Главата е сведена. Отстрани бай Рафа изглежда като дълбоко замислен възрастен човек, който не може да заспи и е тръгнал да се поразходи. Крачейки, той сякаш случайно подритва боклуците, преобръща подложките от пици, оглежда кутиите от цигари.
- Как е днеска, Рафе - подвиквам му, и той за малко спира.
- Берекет версим - отвръща с настроение. - Досега тридесет и девет лева, една водка неотворена, вносна, и торба с едни женски, за мазане нещо, па и доста бутилки бирени събрах. Днеска и само с това да остана, пак е нещо.
Той не се бави много и продължава. Защото не е сам в тоя бизнес. Освен истинските професионалисти като него, всеки работещ тук е добил навика да ходи с поглед вперен в земята. Правят го дори когато карат колело. И всички намират по нещо. Кой какво е намерил е обичайна тема за разговор в периоди на скука. Ако случайно сте на почивка, много лесно ще разпознаете работещите тук по този търсещ поглед. Всички го правят. Трезви или пияни, на работа или на връщане от кръчма.Търсачите търсят неуморно през цялата нощ.
Накрая, някъде към седем, на последователни вълни преминават чистачките, облечени в оранжeви жилетки. Първите обират разпилените бутилки и парчетата стъклария; вторите - парцали от дрехи, картони, найлони и единични обувки на Пепеляшки; третите метат. Една се спира пред магазинчето, вдига нещо от земята и ми показва. Десет стотинки.
- Дремеш, началник. Дремеш! - после изсипва пред мен шепа разнородни монети. - Дай една "Жумая". Ама много калпав сезон, да знаеш. От шест часa` за едни цигари събирам. Ама пак късмет, баш пред магазина си ги донадих...
Знам, че на всеки се случва да закъса, но ако ви се случи точно тук, в Слънчев бряг, не се отчайвайте. Наведете очи. Долу главата!
Слънчевбрягски дневник(щрихи от живота н...
Слънчевбрягски дневник
23.07.2010 10:53
Поздрави и ... горе главата, пък нека другите да си намират разни дреболии по земята.