Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2010 11:13 - Слънчевбрягски дневник.
Автор: milenich Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3717 Коментари: 13 Гласове:
10

Последна промяна: 26.01.2011 08:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


12. Далеч от дома.

Той изглежда като Курт Хауенщайн от 1983-та. Само дето няма коса. От двете му страни залитат две мулатки и приликата със "Supermax" направо ми вади очите. Прибира двата пакета "Marlboro" в широките джобове на ризата си без да ги плати и започва да се лигави.
       - Май съм свършил парите, може ли с това?...
       Вади от дънките разни боклуци и ги трупа пред мен - смачкани флаери, разписки от банкомати, един ожулен ключодържател без ключове и всевъзможни билетчета. При всяко вадене поглежда въпросително, а аз клатя глава - и това не става. Играл съм тази игра поне сто пъти през лятото и изобщо не ми е забавно, но съм спокоен, защото знам, че накрая ще плати. Двете момичета само се поклащат и също се лигавят. Само че буквално. Не знам с какво са се надрусали, но в ъгълчетата на устата им излиза по малко бяла пяна. Те не участват в разговора и ако са някъде, то не е тук. Мъжът не им обръща никакво внимание и продължава да ровичка из джобовете си. Търпеливо чакам и щом ме погледне пускам по някоя служебна усмивка.
       - Хей, - сеща се той - знаеш ли, че си първия българин, който ми се усмихва в България?
       - Че ти къде си виждал българи и кой ти е казал, че си в България?
       - Ами какво е това място? - оглежда се той.
       - Това е международна тоалетна - отвръщам му.
       Той застива за секунда-две. Изглежда преценява дали не се опитвам да го обидя. Английския не е майчин и за двама ни, и двамата го говорим варварски. После тръсва глава и продължава старата игра. Вади още една хартийка, а после, с блеснали очи, три шарени презерватива.
       - Ей това вече ще стане! Да знаеш колко пари съм дал за тях...
       Хич не се и съмнявам, но отново отказвам.
       - Не става, приятел, аз изобщо не чукам...
       - Стига бе - ухилва се той. - Не може да бъде. Да не си откачен? Болен? Гей?..
       Човека изрежда с видимо удоволствие още няколко възможности и диагнози.
       - Не съм - наляга ме някаква страшна умора.
       - Просто съм много далеч от дома...
       Той се замисля за кратко и сякаш изтрезнява. Изважда десет лева за цигарите и тихо пита:
       - Ти работиш тук по цяла нощ заради твоето семейство, нали?
       - Да.
       Отговарям тихо, направо го прошепвам, защото гърлото ми се е свило и едва пропуска въздуха. Той се ухилва, вади някакви пари и ги оставя пред мен.
       - Вземи. Да купиш нещо на жената.
       И тогава ме връхлита огромна вълна от мъка, безсилие, гняв и бяс - всичко едновременно - уцелва ме в диафрагмата, първо ме свива на топка, а после ме разпъва и ме кара да започна да се клатя като шизофреник, като кукла от Москва, напред-назад, а зад очите ми се събира ужасна черна сила. Знам само, че никога няма да взема парите на този човек и никога няма да купя с тях нещо на жена си. Не смея да вдигна очи защото ми се струва, че ако го погледна ще му причиня нещо страшно, ще го урочасам за цял живот, или ще го хвана за шията, или нещо още по-гадно, а човека няма нищо общо. Без да го гледам само плъзгам банкнотите към него.
       - Взимай си парите, Курт, взимай ги и се махай...
       Той прави точно това. Насочва двете момичета към улицата и бавно поемат надолу. Аз оставам, абсолютно объркан, разкъсван между тъга и гняв, и още куп чувства, които не мога да определя, да се чудя какво по дяволите става с мен, взимал съм бакшиши от пълни отрепки без въобще да ми пука, правил съм какви ли не неща...
       Тогава чувам гласът му точно над себе си. Аз съм седнал, а той е доста по-висок. Не съм усетил кога се е върнал. Говори на английски, но вмъква думи и цели изрази на непознатия си език. И аз го разбирам напълно, не дума по дума, а като цели блокове от смисъл, които текат от него към мен.
       - Моля те да ми простиш за моята грубост! Всички ние сме толкова недодялани понякога. Аз съм мъж като теб. Разбирам усилието ти, изпитвам респект към труда ти. Давам ти пари защото нямам какво друго да ти дам. Моля те, вземи ги, нали за това си тук, те са просто знак, талисман за късмет, аз те обичам бе човек...
       Докато той говори цялата ми твърдост се стопява, разтича се в мен, започва да слепява частите, на които съм се разпаднал и изтича през очите ми. Изправям се и най-накрая се решавам да го погледна. И неговите очи са мокри. Стискаме си ръцете и ги задържаме по-дълго, малко по-дълго от обикновеното, сякаш да довършат разговора. После той си тръгва, само на прага се обръща и ми казва:
       - Ей, приятел, и не се казвам Курт, името ми е Гидо.
       После догонва двете си момичета и ги прегръща. Така се изгубват по тъмната улица. Пред мен остава купчинката му хартийки с трите лъскави пакетчета отгоре и аз не смея да ги пипна с часове, и си мисля за дома...
       Какво ли прави моята любима, дали облича още синята пижама, ако нощта е хладна и пак ли казва на цветята си неща, които никой друг не чува, присяда ли на мястото си вечер, когато всички са заспали, за да помисли само своите неща, и още ли повдига косата си със две ръце, докато чака кафеварката да изпърпори сутрешното й кафе...
  Толкова
съм далеч от дома.



Тагове:   дневник,   Слънчев бряг,


Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - Здравей!
04.09.2010 13:30
Толкова много хора се чувстват като тебе...
Наскара прочетох нещо интересно за лясковските градинари - как през тъмните години в началото на 19 век са тръгнали към Сърбия и Австрия, без да са сигурни дали ще се върнат...
Та всичко се повтаря по тези земи, само мащабите са различни...
Хората са същите...
цитирай
2. анонимен - milenich,
04.09.2010 18:10
Не знам дали можеш да си представиш какво удоволствие е да те чете човек. :)
Единственото, за което съжалявам е, че когато бях близо до мястото на действието, не направих опит да те намеря и да ти стисна ръката.
Бъди здрав и доколкото можеш - щастлив.
цитирай
3. bapha - мамка му,
04.09.2010 20:27
мамка му, мамка му, мамка му...
прегърни я и от мен...
цитирай
4. lotos16 - Спокойна нощ, Миленич!
04.09.2010 22:40
Толкова е трогателно... Развълнува ме до сълзи...
цитирай
5. milenich - nicodima, здравей,
05.09.2010 10:10
аз съм градинар без градина,
и да, всичко се повтаря,
и уви хората винаги остават същите...
цитирай
6. milenich - 2. анонимен,
05.09.2010 10:21
Аз пък цяло лято се надявах някой да се отбие, до му поваря кафе и да полафим (още не е късно, до октомври съм тук :)
Не знам дали можеш да си представиш какво удоволствие е да прочета коментара ти.:))))
цитирай
7. milenich - bapha,
05.09.2010 10:25
е, доживяхме сам да я свършиш тая работа :)))
цитирай
8. milenich - lotos16,
05.09.2010 10:33
Благодаря!
цитирай
9. sarcezlatna - признавам това
05.09.2010 15:01
за открита истина!
можем да изразим обичта си по много начини...въпрос на средства :))) и в случая...
винаги е по-трудно да се приема - особено ако си вътрешно независим и горд човек, какъвто е твоят герой!
много харесах историята ти - поздравления!
цитирай
10. анонимен - milenich,
05.09.2010 17:10
умирам си за кафе и ще се опитам да си поправя грешката. :)
До октомври - до началоно или до края?
Понеже вече нямам акаунт тук, ще използвам едно добро другарче (което също много ти се радва) за връзка.
цитирай
11. tili - Дааа! Каза тя
05.09.2010 20:34
и избърса една сълза, полазила надолу. Горе главата, хората не са се свършили! Всички ходим маскирани.
цитирай
12. milenich - ***
06.09.2010 19:00
Дължа голямо извинение на всички за бавната си реакция, но докато съм в Сл.бряг нямам редовен достъп до нета, само за по някоя и друга минута от време на време. Коментарите ви са голяма, неочаквана и много приятна изненада и много ми помагат. Тук съм до ок. десети октомври и след това ще е по-различно. Ако, въпреки моята нелюбезност, някой реши да се обади или напише нещо, ще приема с радост.
milenich
цитирай
13. pilcho - Е...
16.09.2010 14:40
Тъкмо щях да попитам "не свърши ли тоя сезон?!"... щот' тук пуснаха парното вече (брр!). Айде дръж се, адаш - малко остана! Идва времето на греяната ракия, червеното вино и любимата компания ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 108711
Постинги: 21
Коментари: 237
Гласове: 1445
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930