Прочетен: 3620 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 14:06
13.Приятелите.
- Един чай и 150 водка в чаша за кола.
- И за мен същото - казва и В. с глас и вид на обречен.
- Чаят е билков, "Алпинист" - предупреждава ни възрастния келнер. Изобщо не го притеснява, че поръчваме половин бутилка водка в 9.15 сутринта. Виж, младата барманка ни гледа малко гадно.
- Любимата ми марка! - отговарям му.
Знам, че е тъпо да се правя на отворен пред човека, но ме е обзела някаква еуфория преди още да съм опитал питието. Приятелят ми В. пристигна преди три дни и това е първата му сутрин след нощна смяна. Не сме се виждали от вечерта в която ме изпратиха за тук и не можем да се наприказваме. Той е намерил работа за три седмици през отпуската, също нощем, и ще прекарваме сума време заедно. Лошото на тия сутрини с водка е, че трудно решаваме да спрем, а времето ми за сън е много малко. Един от любимите лафове на В. е: "Аз пия по малко, защото като пийна малко ставам друг човек. А другия мнооого пие."
Приказваме без ред и тема, кой за каквото се сети и с напредването на водките започваме да досаждаме на другите си приятели по телефона. Със сигурност им покъсваме нервите, защото е понеделник, десет часа сутринта. Скоро поръчваме по още една и както съм скапан след петнайсет часа работа, започвам да се разпадам. Всички системи отказват, само способноста ми да говоря донякъде се е запазила и разговора ни достига до невиждани нива на абсурда.
На В., като по-свеж, се пада славната задача да ме прибере и погрижи, защото след пет-шест часа трябва да съм отново в магазина - досега не съм се дънил така.
Той ме измъква навън а аз се свличам на първата пейка по-пътя. Решавам, че е много важно да му обясня нещо за слънчевите протуберанси.
- Тръгвай, че след малко си на работа - той най-накрая ме издърпва от пейката. - Колко часа си спал тази седмица? Двайсет? Двадесет и пет?
- На мен ми стигат.
- Абе как ще ти стигат, знаеш ли какви ги дрънкаш докато спиш? Караш се на немски за някакви цигари. И пееш. Вчера три пъти пя едно парче - и започва да ме имитира как пея . - Не знаех, че си падаш по чалгии...
- Не е чалга - мъча се да обясня, ала съвсем съм си оплел езика. - Това е Диви коооне на Стоунс, бе тъпчо, само че го пее тази, англичанката, от Стани богат, уф не от стани... - дозаплитам се аз. - Тя ми го прати, щото ме обича, т.е. аз я обичам, а пък тя...
- Коя? Англичанката ли?
- Неее...
В. е успял да ме домъкне почти до стълбището на квартирата и ту ме ръчка в ребрата, ту ме побутва по гърба, за да стоя изправен.
- Давай нагоре, аз съм зад тебе - насочва ме в правия път той, но аз съм се запънал на парапета.
- Ама аз трябва да напиша едно писмо в интернет клуба...
- Бе кво писмо, я се виж как си вързал кънките - вика приятелят ми.
- Ама тя може да кара зимни - заявявам аз. - И летни кънки може даже!
Второто го казвам без да го гледам, защото нещо не съм сигурен.
- Ще взема да й пратя твоя снимка аз, на англичанката, та да те разобича, пияна главо - бута ме В. и най-накрая ме добутва до вратата. - Кънкьор...
Пребърква ме, намира ключовете и влизаме вътре.
- Само че, не е аглинчанка, нали ти казах. От нета е, дето си пишем... - фъфля аз, а той ме слага на леглото, събува ми обувките и ме завива с одеалото.
После се домъква до пейката зад кухненската маса и ляга там. "Англичанка, чувам го да си мърмори, егати тъпотията."
Почти съм се отнесъл когато се обажда:
- Утре ще поръчаме нещо родно, че почваш да откачаш от носталгия. Шкембе чорба и ракия! Не, пача със сливова! Или боб с мастика...
Той измисля още няколко идиотски комбинации, а аз лежа с отворени очи, гледам тавана и се хиля. Толкова съм щастлив, че не смея да мръдна и един милиметър, за да не скапя нещо. И съм напълно сигурен, че в този сън изобщо няма да се занимавам със германците и нищо гадно няма да се случи, защото приятелят ми е със мен.
И се оставям да ме отнесат свободните коне на Сюзън Бойл.
Слънчевбрягски дневник(щрихи от живота н...
Слънчевбрягски дневник
22.09.2010 19:58
22.09.2010 22:27
Радвай му се, рядкост са такива. :)
П.П. вече си мислех, че повече няма да има дневник и ще пишеш към средата на октомври за завръщането у дома. :)
Точно сега и от това тенекиено интернет клубче искам да благодаря на всички ви, защото вашето внимание превърна моето изнурително арбайтерство в ново и вълнуващо преживяване. И нещо наистина любопитно - след много години прекъсване ме накарахте да си припомня, какво удоволствие е да напишеш две-три изречения едно след друго, просто така, защото си на кеф и наоколо има кой да ги прочете.
До скоро!
Продължаваме както си знаем.