Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2010 18:19 - Слънчевбрягски дневник
Автор: milenich Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3621 Коментари: 4 Гласове:
48

Последна промяна: 18.05.2015 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

13.Приятелите.
       - Един чай и 150 водка в чаша за кола.
       - И за мен същото - казва и В. с глас и вид на обречен.
       - Чаят е билков, "Алпинист" - предупреждава ни възрастния келнер. Изобщо не го притеснява, че поръчваме половин бутилка водка в 9.15 сутринта. Виж, младата барманка ни гледа малко гадно.
       - Любимата ми марка! - отговарям му.
       Знам, че е тъпо да се правя на отворен пред човека, но ме е обзела някаква еуфория преди още да съм опитал питието.  Приятелят ми В. пристигна преди три дни и това е първата му сутрин след нощна смяна. Не сме се виждали от вечерта в която ме изпратиха за тук и не можем да се наприказваме. Той е намерил работа за три седмици през отпуската, също нощем, и ще прекарваме сума време заедно. Лошото на тия сутрини с водка е, че трудно решаваме да спрем, а времето ми за сън е много малко. Един от любимите лафове на В. е: "Аз пия по малко, защото като пийна малко ставам друг човек. А другия мнооого пие."
         Приказваме без ред и тема, кой за каквото се сети и с напредването на водките започваме да досаждаме на другите си приятели по телефона. Със сигурност им покъсваме нервите, защото е понеделник, десет часа сутринта. Скоро поръчваме по още една и както съм скапан след петнайсет часа работа, започвам да се разпадам. Всички системи отказват, само способноста ми да говоря донякъде се е запазила и разговора ни достига до невиждани нива на абсурда.
        На В., като по-свеж, се пада славната задача да ме прибере и погрижи, защото след пет-шест часа трябва да съм отново в магазина - досега не съм се дънил така.
       Той ме измъква навън а аз се свличам на първата пейка по-пътя. Решавам, че е много важно да му обясня нещо за слънчевите протуберанси.
       - Тръгвай, че след малко си на работа - той най-накрая ме издърпва от пейката. - Колко часа си спал тази седмица? Двайсет? Двадесет и пет?
       - На мен ми стигат.
       - Абе как ще ти стигат, знаеш ли какви ги дрънкаш докато спиш? Караш се на немски за някакви цигари. И пееш. Вчера три пъти пя едно парче - и започва да ме имитира как пея . - Не знаех, че си падаш по чалгии...
       - Не е чалга - мъча се да обясня, ала съвсем съм си оплел езика. - Това е Диви коооне на Стоунс, бе тъпчо, само че го пее тази, англичанката, от Стани богат, уф не от стани... - дозаплитам се аз. - Тя ми го прати, щото ме обича, т.е. аз я обичам, а пък тя...
       - Коя? Англичанката ли?
       - Неее...
       В. е успял да ме домъкне почти до стълбището на квартирата и ту ме ръчка в ребрата, ту ме побутва по гърба, за да стоя изправен.
       - Давай нагоре, аз съм зад тебе - насочва ме в правия път той, но аз съм се запънал на парапета.
        - Ама аз трябва да напиша едно писмо в интернет клуба...
        - Бе кво писмо, я се виж как си вързал кънките - вика приятелят ми.
       - Ама тя може да кара зимни - заявявам аз. - И летни кънки може даже!
       Второто го казвам без да го гледам, защото нещо не съм сигурен.
       - Ще взема да й пратя твоя снимка аз, на англичанката, та да те разобича, пияна главо - бута ме В. и най-накрая ме добутва до вратата. - Кънкьор...
       Пребърква ме, намира ключовете и влизаме вътре.
      - Само че, не е аглинчанка, нали ти казах. От нета е, дето си пишем... - фъфля аз, а той ме слага на леглото, събува ми обувките и ме завива с одеалото.
       После се домъква до пейката зад кухненската маса и ляга там. "Англичанка, чувам го да си мърмори, егати тъпотията."
      Почти съм се отнесъл когато се обажда:
       - Утре ще поръчаме нещо родно, че почваш да откачаш от носталгия. Шкембе чорба и ракия! Не, пача със сливова! Или боб с мастика...
       Той измисля още няколко идиотски комбинации, а аз лежа с отворени очи, гледам тавана и се хиля. Толкова съм щастлив, че не смея да мръдна и един милиметър, за да не скапя нещо. И съм напълно сигурен, че в този сън изобщо няма да се занимавам със германците и нищо гадно няма да се случи, защото приятелят ми е със мен.
        И се оставям да ме отнесат свободните коне на Сюзън Бойл.





Тагове:   дневник,   Слънчев бряг,


Гласувай:
48



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Изчетох всичко
22.09.2010 19:58
наобратно, от 13 до 1. Ми то било супер на Слънчев бряг, такива вълнуващи преживявания! С какъв електорат си общувал, като в американски трилър. С малко повече късмет там човек може да оцелее, и да се прибере без трайни увреждания. Нещо, което ти пожелавам от сърце. Харесва ми да те чета.
цитирай
2. lotos16 - Още ли си там? Спорна работа тогава...
22.09.2010 21:38
Умееш го писането - хем ме разсмя, хем ме отнесоха и мен дивите коне...
цитирай
3. анонимен - milenich,
22.09.2010 22:27
пак много живи картини си ни нарисувал, почти усещетих вкуса на водката и приятелското рамо.
Радвай му се, рядкост са такива. :)

П.П. вече си мислех, че повече няма да има дневник и ще пишеш към средата на октомври за завръщането у дома. :)
цитирай
4. milenich - След около час си тръгвам от Слънчев бряг,
23.09.2010 10:01
и заедно с багажа отнасям няколко неразказани истории. Надявам се да ме почакате, въпреки разминаванията в датите на дневника.
Точно сега и от това тенекиено интернет клубче искам да благодаря на всички ви, защото вашето внимание превърна моето изнурително арбайтерство в ново и вълнуващо преживяване. И нещо наистина любопитно - след много години прекъсване ме накарахте да си припомня, какво удоволствие е да напишеш две-три изречения едно след друго, просто така, защото си на кеф и наоколо има кой да ги прочете.
До скоро!
Продължаваме както си знаем.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 170128
Постинги: 21
Коментари: 237
Гласове: 1446
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031