Постинг
29.12.2010 17:41 -
Слънчевбрягски дневник
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8053 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2010 20:02
Прочетен: 8053 Коментари: 20 Гласове:
20
Последна промяна: 29.12.2010 20:02
15. С главни букви: В А Р Н А
Ехееей! Още ли сте тук? Да знаете само как ми е домъчняло за вас. Забравих да ви разкажа как се прибрах от морето. И как блогът оживя...
Между нас и реалността винаги стои нещо - нашата представа за реално. Краят на моето гастарбайтерство дойде внезапно, както често идват краищата и ето ме, тъпчех стария си сак, все същия - нито по-пълен, нито по-празен от преди - и от изтъркания надпис "АДИДАС" отново се четеше само "ИДА". Май трябваше да го последвам, той имаше, изглежда, някаква представа накъде. Беше 22 септември и ми предстоеше за пореден път да запозная представите си с реалността. Четири месеца не бях спал нито една нощ, а дните ми приличаха на "зоната на здрача". Прекарвах ги полузаспал и образите от съня и от деня се изпокръстосваха в хибриди. Така нарченият ми личен живот се състоеше от времето прекарано в клуба, да разменя някоя дума с приятетелите в нета. Понякога си позволявях баналното удоволствие да се чувствам самотен. Но самотата е глупост и е глезотия, както казва един наблюдателен приятел. Знаех, че на другия ден ще тръгвам, когато получих ето това лично съобщение: "Утре може да минавам през Сл. Бряг... време и желание за по едно кафе?". Цяло лято чаках някой да се обади, а сега имах само желание и никакво време - бях купил билета, натъпкал багажа и освободил квартирата - след последната нощна смяна щях да пътувам. Ала съдбата е най-дебелоглавата мадама във вселената, каквото си навие гледа да се случи. Човекът стоеше в средата на пътя ми, билета беше до неговия град. На следващия ден щяхме да се видим. Напуснах магазинчето към девет. Шефа ме зарадва с премия и добри думи за из път, а автобуса беше хубав като еърбъс. Подремах малко, но постепенно ме обземаше възбудата на пътя. Голямата табела ВАРНА изкочи като от земята и най-накрая осъзнах, че лятото е свършило и дните срещу мен са част от друг етап. Бях леко притеснен пред срещата. Животът, както на мнозина, ме беше завъртял така, че през годините по-често губех, отколкото да срещам дружба. Така се беше случило, че само преди дни се бях изгубил с приятел от същия този наш блог и въпреки че всичко уж е виртуално, усещането не беше от хубавите. Бях се заклел да не доверявам повече и бях изрекъл обичайните заричанки на разочарован гимназист. Ала нали ви казах - съдбата е от тия, които не приемат "не" за отговор. Не беше никакъв проблем да се познаем. Изглежда правилото за магаретата, дето се надушват важи и в нашата порода. Награби сака ми и го напъха във багажника. Докато пийвахме в любимото му кафене успя да ме научи как да различавам варненките от обикновените човеци, случайно щъкащи по плочките пред нас. Но тая тайна няма да ви споделя. През този ден научих друга тайна и нея ще ви кажа. Зад всички тия никове и имена с които се подписваме и си споделяме емоции и мисли стоят съвсем реални хора. За мен не беше лесно да го осъзная. Не знам дали сте виждали жив блогър, но аз видях четири за ден,(пет, ако отчетете факта, че се огледах в огледалото на една крайпътна тоалетна), та мога да разкажа. Блогъра е двукрако без пера. Може да ходи изправен, да говори или да ви залее с чаша чай. Понякога кара кола, понякога крачи. Случва се да обича и супа. Има си име и лична съдба. В тълпата той е различим, защото е различен. Спонтанно моя нов приятел реши да ме откара до дома. Беше такъв, такъв е и сега - преливащ от енергия и свобода. Решихме да потеглим сутринта и всичко се подреждаше като в калейдоскоп - случайно, но красиво. Потегляхме, когато го попитах за странното му име в блога, има ли нещо общо с Бафи от филма, прочутата убийца на вампи-ри. - Просто го напиши с главни букви - ухили ми се той - нали се сещаш, че акцентите ни изясняват смисъла. Докато мислено го пишех, се понесохме по пътя. Зад гърбовете ни оставаше древния град, ВАРНА. Пред нас се развиваше килима на древния път, по който бяха минали и ще минават и след нас. И за часове, забравили за друго, се носехме като глухарчета на вятъра, като Касади и Джек Керуак, като Саймън и Гарфънкъл, като Уотсън и Холмс, като братя Аргирови, ако щете, защото чувството беше за братство... И ето ме, седях в летящата кола, а покрай мен летеше вятъра на пътя. Бях загубил приятел и бях намерил приятел, и радостта от едното не лекуваше болката от другото. Но и двете бяха истински. Може би защото между нас и реалността винаги посредничат представите ни, но ние имаме силата да променяме именно тях.
следва
Ехееей! Още ли сте тук? Да знаете само как ми е домъчняло за вас. Забравих да ви разкажа как се прибрах от морето. И как блогът оживя...
Между нас и реалността винаги стои нещо - нашата представа за реално. Краят на моето гастарбайтерство дойде внезапно, както често идват краищата и ето ме, тъпчех стария си сак, все същия - нито по-пълен, нито по-празен от преди - и от изтъркания надпис "АДИДАС" отново се четеше само "ИДА". Май трябваше да го последвам, той имаше, изглежда, някаква представа накъде. Беше 22 септември и ми предстоеше за пореден път да запозная представите си с реалността. Четири месеца не бях спал нито една нощ, а дните ми приличаха на "зоната на здрача". Прекарвах ги полузаспал и образите от съня и от деня се изпокръстосваха в хибриди. Така нарченият ми личен живот се състоеше от времето прекарано в клуба, да разменя някоя дума с приятетелите в нета. Понякога си позволявях баналното удоволствие да се чувствам самотен. Но самотата е глупост и е глезотия, както казва един наблюдателен приятел. Знаех, че на другия ден ще тръгвам, когато получих ето това лично съобщение: "Утре може да минавам през Сл. Бряг... време и желание за по едно кафе?". Цяло лято чаках някой да се обади, а сега имах само желание и никакво време - бях купил билета, натъпкал багажа и освободил квартирата - след последната нощна смяна щях да пътувам. Ала съдбата е най-дебелоглавата мадама във вселената, каквото си навие гледа да се случи. Човекът стоеше в средата на пътя ми, билета беше до неговия град. На следващия ден щяхме да се видим. Напуснах магазинчето към девет. Шефа ме зарадва с премия и добри думи за из път, а автобуса беше хубав като еърбъс. Подремах малко, но постепенно ме обземаше възбудата на пътя. Голямата табела ВАРНА изкочи като от земята и най-накрая осъзнах, че лятото е свършило и дните срещу мен са част от друг етап. Бях леко притеснен пред срещата. Животът, както на мнозина, ме беше завъртял така, че през годините по-често губех, отколкото да срещам дружба. Така се беше случило, че само преди дни се бях изгубил с приятел от същия този наш блог и въпреки че всичко уж е виртуално, усещането не беше от хубавите. Бях се заклел да не доверявам повече и бях изрекъл обичайните заричанки на разочарован гимназист. Ала нали ви казах - съдбата е от тия, които не приемат "не" за отговор. Не беше никакъв проблем да се познаем. Изглежда правилото за магаретата, дето се надушват важи и в нашата порода. Награби сака ми и го напъха във багажника. Докато пийвахме в любимото му кафене успя да ме научи как да различавам варненките от обикновените човеци, случайно щъкащи по плочките пред нас. Но тая тайна няма да ви споделя. През този ден научих друга тайна и нея ще ви кажа. Зад всички тия никове и имена с които се подписваме и си споделяме емоции и мисли стоят съвсем реални хора. За мен не беше лесно да го осъзная. Не знам дали сте виждали жив блогър, но аз видях четири за ден,(пет, ако отчетете факта, че се огледах в огледалото на една крайпътна тоалетна), та мога да разкажа. Блогъра е двукрако без пера. Може да ходи изправен, да говори или да ви залее с чаша чай. Понякога кара кола, понякога крачи. Случва се да обича и супа. Има си име и лична съдба. В тълпата той е различим, защото е различен. Спонтанно моя нов приятел реши да ме откара до дома. Беше такъв, такъв е и сега - преливащ от енергия и свобода. Решихме да потеглим сутринта и всичко се подреждаше като в калейдоскоп - случайно, но красиво. Потегляхме, когато го попитах за странното му име в блога, има ли нещо общо с Бафи от филма, прочутата убийца на вампи-ри. - Просто го напиши с главни букви - ухили ми се той - нали се сещаш, че акцентите ни изясняват смисъла. Докато мислено го пишех, се понесохме по пътя. Зад гърбовете ни оставаше древния град, ВАРНА. Пред нас се развиваше килима на древния път, по който бяха минали и ще минават и след нас. И за часове, забравили за друго, се носехме като глухарчета на вятъра, като Касади и Джек Керуак, като Саймън и Гарфънкъл, като Уотсън и Холмс, като братя Аргирови, ако щете, защото чувството беше за братство... И ето ме, седях в летящата кола, а покрай мен летеше вятъра на пътя. Бях загубил приятел и бях намерил приятел, и радостта от едното не лекуваше болката от другото. Но и двете бяха истински. Може би защото между нас и реалността винаги посредничат представите ни, но ние имаме силата да променяме именно тях.
следва
Щом Росатом пише в неделя значи е важно?
Захласнат по теб
Бутилката с топла вода лекува черния дро...
Захласнат по теб
Бутилката с топла вода лекува черния дро...
Посредникът
е само завеса.
Колосана с набор
от рикоширали
представи.
При подръпване
е птиче крило
покрив или тента.
И порта.
Може би.
–––––––––––––––
Пррриветь , Миленич ! Празнично по и след празниците ! :)))
цитирайе само завеса.
Колосана с набор
от рикоширали
представи.
При подръпване
е птиче крило
покрив или тента.
И порта.
Може би.
–––––––––––––––
Пррриветь , Миленич ! Празнично по и след празниците ! :)))
Може би защото между нас и реалността винаги посредничат представите ни, но ние имаме силата да променяме именно тях.
цитирайОт каквото и да е направена. Със сигурност може да се мине.
цитирайче намина. Щастливи празници!
цитирайВесели празници, Миленич!
цитирайМорско си ти, знаеш ги работите :)))
цитирайmilenich написа:
Морско си ти, знаеш ги работите :)))
Много хубаво и интересно пишеш, по-честичко го прави : )...
Заподозрях някак си, че е за вампито :):):) Страхотен човек.СТРА-ХО-ТЕН!! :)
цитирайСъгласен. Весели дни!
цитирайако знаеш накъде ме е отвяло хич няма да ми даваш зор : )))
цитирай
11.
анонимен -
кога да
30.12.2010 12:01
30.12.2010 12:01
чакаме продължението?
цитирай
12.
анонимен -
за ВАРНА
30.12.2010 14:10
30.12.2010 14:10
Завиждам. Трябва ли да съм блогър, за да се запозная с Него? Глупав въпрос, страх ме е, че ще ми хареса. Той е като стара банкнота от някаква много малка серия - скъп, но не конвертируем.
цитирайИли ще е тая, или следващата година.
цитирайМного си е конвертируем човека, а и хич не е от старата емисия. Но се боя, че ще трябва да минеш през няколко дуела...
цитирайЖив и здрав да си!
Развълнува ме твоята история. В 2010 и аз се запознах с няколко приятелки и приятели от блога. Наистина е невероятно, след като са се срещнали и харесали душите, да се видим и запознаем наживо. Такива срещи са направо уникални.
Очаквам продължението.
цитирайРазвълнува ме твоята история. В 2010 и аз се запознах с няколко приятелки и приятели от блога. Наистина е невероятно, след като са се срещнали и харесали душите, да се видим и запознаем наживо. Такива срещи са направо уникални.
Очаквам продължението.
Жива и здрава и ти!
Наистина е невероятно приятели да изскачат от компютъра и да се приземяват покрай нас :)
цитирайНаистина е невероятно приятели да изскачат от компютъра и да се приземяват покрай нас :)
17.
ran -
Спорна и щастлива 2011-та!!!
03.01.2011 11:47
03.01.2011 11:47
( "двукрако, без пера" - класиците твърдят " и с плоски нокти" :) )
цитирай(Мамка му! Трябваше да ги накарам да си събуят чорапите.)
цитирайЗдраве, успехи и хубави срещи ти пожелавам:)))
цитирайда ти се връща!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1446