Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2011 00:32 - Слънчевбрягски дневник
Автор: milenich Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5377 Коментари: 22 Гласове:
20

Последна промяна: 16.11.2014 21:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     17. Покръстени по пътя.  
      Не е за вярване, но Бог се казва Юрген, a две хлапета, с шпаги на гърба, са неговите кардинали...
     Потеглихме от Варна в девет.      Тъкмо се изхлузвахме от някаква бензиностанция в покрайнините, когато Бафа, моя нов приятел, наби спирачките. По тротоара приведено се клатеше момче с огромна раница. От раницата се подаваше калъф с нещо като въдица.      - Ако си на стоп се качвай - каза моя човек.      Момчето си умря от радост, навярно досега си беше блъскало главата как да излезе от града, а ето, че държеше световния рекорд по бързо спиране. Само малко притеснено обясни, че приятелят му чака на спирка по-нататък.      - И него ще го вземем, качвай се - успокои го Бафа и скоро стигнахме до другото момче. То също беше с раница и стърчащи такъми. Едва събрахме първата в багажника, а другата остана между тях. Пътуваха за София.      Оказаха се фенове на някаква компютърна игра. Играеха я в мрежа с други от страната. Като че нещо с мечове и с магии. Но явно не им стигаше. Бяха си спретнали турнир на живо, с лагерни огньове по поляните на Витоша и побратимявания през нощта след битката. В калъфите на раниците си държаха дървените мечове, с които бяха заменили виртуалните. Навярно, заедно с оръжията, пренасяха шишета с отвари и бутафорни ризници, кой знае? Помислих си, че си приличаме с тях. Бяхме разменяли думи по мрежата, а сега вървяхме заедно из истинския свят.      Дърветата летяха покрай нас. Водачът ни успяваше(докато кара), да тегли от ютубето по някое парче, което искаше да чуем, да го запише и го пусне през аудиото на колата. Момчетата се поотпуснаха, като разбраха, че сме откачалки. Не бяхме поркали, не бяхме пафкали, просто така си бяхме.      Вървеше музика, разказвахме по някоя история или обичано стихотворение и остроумничихме, нали си имахме и зрители. От някъде ми текна, та се изцепих по божите въпроси, а зад гърбовете ни настана кратко съвещание. Да им кажем ли, прошепна единият пич, а другия вдигна рамене - Давай, готини са.      И сбито и накратко бяхме посветени в теологията на Юрген.      "Юргенът божество с неясно-немски произход. Изпитва сексуален интерес към всичко което се движи. Напада жертвата си изотзад, като предварително дебне продължително време. Много трудно може да се види преди да е направил атаката си. А  и след нея.Някои предполагат, че именно нападенията на Юрген са довели до развитието на селищата,оръжията и строителството при хората.Не че помогнало. Юрген всъщност е едновременно навсякъде във вселената,но по неизвестна причина най-често кисне около Франкфурт. В средновековието се е смятало че след контакт с Юрген жертвата Юргенясва и самата тя се превръща в такъв, но модерната наука отдавна е установила че от един път Юрген не се става. Ако тръгнеш да бягаш, той ще бяга по бързо,ако тръгнеш да плуваш, той ще плува по-бързо, ако почнеш да се катериш, той ще се катери по-бързо.. А ако се скриеш той ще се скрие по-добре от тебе..."      И така до безкрай. Религията беше нова и двамата й кардинали развиваха доктрината току пред нашите очи.      Оставихме ги на самотен кръстопът. Те някак си се бяха оттървали от сериозността, която ме преследваше през цялата ми младост - все се замисляхме за разни революции и акции, така и не успяхме да се наиграем. Как ми се искаше да  се промъкна с тях, към тяхната поляна за дуели и да кръстосам дървената шпага. Но кой ли ще ме вземе на сериозно? И даже нямаше да ме набият като хората. Навярно щяха да ме пазят, за да не спукат някой древен кокал... Оставихме ги да вървят сами към своите сражения и да преследват своя Юрген. Имаха собствен господ и правото да го променят колкото си искат.      Завихме в нашия разклон. Сред дребни проишествия и приключения уцелихме шосето за дома.      И се изправихме пред старата врата на моята панелна крепост.      А зад вратата беше моята жена, децата ми и техните деца.      Усетих как енергиите, дето ме разпъваха и караха да се въртя като побъркан, отхлабват натиска си върху мен. Бях се завърнал в центъра на моята вселена, до истинската ос, която я привеждаше в движение - любовта на живота ми.      И после там, пред същата врата, се разделихме с Бафа. Едва се срещнахме и вече се отдалечавахме. Като че бях поел от въздуха във Варна и го изпусках чак сега. Ала усещах, че увеличаващото се пространство не е празно и в него се простират нишки, които ни оставят свързани...
     А ето и това, което стана най-накрая.      Получих любезно съобщение с въпроси: "Как си?"; "Как я карате у вас?", на което отговорих малко лекомислено и без ясна концепция. (Не за друго - бързах да купя две кифли с крем брюле и половин боза, а после трябваше да асистирам на комшията за да преточи зелето). И моят нов приятел отговори притеснен:
     "...в зависимост от очите, мога да приема отговора ти като:      1. Всичко което се случва около мен, е готино... летя      2. Пътник съм от този дом, лайна..."  И за да видите колко ме бива, ето какво му написах:

"Всичко което се случва около мене е готино. Летя заедно с лайната."  


Тагове:   Юрген,   Слънчев бряг,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milenich - Скъпи приятелю Бафа.
18.01.2011 00:34
Виждаш колко месеци отлагам да разкажа за нашето пътуване. То е естествения край на морския ми девник и му постави точка за която не бях помислял. Страшно ми се искаше да напиша нещо много талантливо, красиво и вълнуващо, с което да покажа радостта от пътуването и благодарността за приятелството. Да разкажа за момчета, които срещнахме на пътя, за прекрасното кафе, което пътьом пийнахме с Диана, за страхотната разходка с Ани. Но разбирам, че не съм в състояние. Какво толкова има за разказване - двама мъже се возят в кола и се виждат с готини хора. Изглежда най-важните неща са отатък прага на словото и ми се струва, че ги усетихме със сетивата, които не използват думи. Не зная колко време имаме или кога вогоните ще почнат да прокарват новата си магистрала, ала не бих пропуснал ни едно кръстовище, което може да ни срещне.
Приемете братската ми обич.
цитирай
2. milenich - Нередовен дневник
18.01.2011 00:38
Лятото свърши отдавна, то и зимата май скоро ще свърши, а моят нередовен дневник нещо се проточи. Така и ще го наричам отсега - Нередовен дневник.
цитирай
3. animo - Милене,
18.01.2011 00:51
Кафето наистина беше удоволствие, с един малък минус - можеше да е и по-дълго. :)
Обаче той си е такъв - вечно в движение, за минимум време трябва да види максимум хора, защото ако пропусне някого, му боде отвътре. :)))
Следващия път - повече. :)
цитирай
4. milenich - animo,
18.01.2011 01:00
дано наистина следващия път :)

А че този тип го боде отвътре съм съгласен напълно, но я си представи ако го бодеше отвънка, какво чудо щеше да е.
цитирай
5. vesela85 - Поздрави за постинга.
18.01.2011 01:26
Поздрави за постинга.
цитирай
6. mimayordanova - Миленич, това нещо го прочетох в ...
18.01.2011 02:55
Миленич, това нещо го прочетох в потайни доби. И понеже е твърде среднощно да философствам, само искам да ти кажа че е готино...
цитирай
7. milenich - vesela85, поздрави
18.01.2011 05:39
и се радвам, че намина от тук.
цитирай
8. milenich - mimayordanova здравей!
18.01.2011 05:43
Сега пък за мен е твърде рано да философствам.
Я по-добре да пием по едно готино кафе :)
цитирай
9. nicodima - Миленич, здравей!
18.01.2011 08:17
Чудесен завършек на приключението "Слънчев бряг"!
Ако музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
цитирай
10. milenich - nicodima, nicodima...
18.01.2011 08:22
Зациклих, но финансово. Ама как ме нацелваш само! Точно от зимен курорт ти пиша :)
цитирай
11. bapha - milenich, самият факт, че номер 16 от дневника ти отсъства,
18.01.2011 09:38
вече си е достатъчно доказателство за съществуването на Юргена...
Късметът на стопаджиите не е случаен, Милен... Не е случаен и нашият късмет с тях...
Те бяха нашата навигация в Шумен, която ни заведе до "прекрасното кафе, което пътьом пийнахме с Диана". В друг град затворихме магазин, в трети четохме поезия в ресторант...
Кръстовищата, Милен... и аз, вече и ние...
цитирай
12. nicodima - От зимния курорт може да се напише направо "Балкански дневник" : )...
18.01.2011 09:40
Редовен или не, 100% ще има какво да ни кажеш : ))...
цитирай
13. milenich - bapha,
18.01.2011 09:53
верно бе! Докопал го е мръсника и сега не е за пред деца. Хич няма да го поправям, че пак ще налети.
Щастливи мигове, брат ми!
цитирай
14. milenich - nicodima,
18.01.2011 09:54
"Балкански резили" май ще е по-точно :)
цитирай
15. анонимен - !
18.01.2011 10:44
"Всичко което се случва около мене е готино. Летя заедно с лайната."
samo zaradi tova si struva da se prochete!
haresa mi
цитирай
16. tili - Привет и от мен,
18.01.2011 14:36
Миленич! Хубаво е покрай Бафич, много даже:)))
Дали няма да срещнеш сега някои от летните си образи?
цитирай
17. milenich - anonimen,
19.01.2011 00:06
като опре до хвърчане, забравям за естеството на багажа :)
цитирай
18. milenich - Привет, tili!
19.01.2011 00:12
Най-странното е, че наистина се появиха някои образи - едни като предници, други като задници...
цитирай
19. elpidaa - уффф, иска ми се да застана на пътя и. ...
16.02.2011 19:24
уффф, иска ми се да застана на пътя и...
:)
цитирай
20. milenich - Заставай,
18.02.2011 12:29
ще те забършем :)))
цитирай
21. marinski92 - Миленски. . . ., ти знаеш колко те ...
26.01.2014 20:06
Миленски....,ти знаеш колко те уважавам и да ти кажа....МАМКА МУ....бива си те
цитирай
22. marinski92 - Боровец
26.01.2014 20:08
nicodima написа:
Чудесен завършек на приключението "Слънчев бряг"!
Ако музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
има Миленски има какво да се напише мисля
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109996
Постинги: 21
Коментари: 237
Гласове: 1445
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930