Постинг
21.01.2011 18:17 -
Нередовен дневник
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 15398 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2011 06:32
Прочетен: 15398 Коментари: 28 Гласове:
22
Последна промяна: 27.01.2011 06:32
18. В клуба на Анонимните Безработни Баламурници.
- Казвам се Миленич и съм Безработен баламурник...
Мислех си, че ще потъна в земята от срам след това признание, но отвсякъде се чуха одобрителни възгласи и залата изрева: - Здравей, Миленич! Сложиха ме на стол в лявата част, между полублондинка на средна възраст и пъпчив младеж. Казвам полублондинка, защото от темето й се подаваха няколко сантима издайни тъмни кичури. Младежът си беше сто процента пъпчив. Отпред излезе някаква жена, извади пясъчно часовниче и го обърна върху малката катедра. - Казвам се Мери Иванова и съм Безработна баламурничка -започна дамата, а залата с ентусиазъм изрева: - Здравей, Маро! Мери Иванова изложи сбито стъпките, които безработния баламурник трябва да измине, за да се справи с проблема си. Най-важната - да осъзнае, че е достигнал дъното и се е превърнал в баламурник. След това, стъпка по стъпка, с божията помощ и подкрепата на Клуба на АББ, беше възможно човек да се измъкне. Разбира се, един баламурник си остава баламурник за цял живот, но можеше да се развие като работещ баламурник, което бе и целта на това общество. Един след друг отпред излизаха различни баламурници, които залата приветстваше. Всеки споделяше успехите или провалите, които беше преживял, а от колегите се чуваха различни думи за подкрепа или утешение. Часовничето се обръщаше за да отмери времето. Пъпчивия съсед се включи също. От девет дена вече как работел като мияч на автомивка. Лицето му сияеше от гордост, а залата възторжено го подкрепи. - Браво Тошо! Това е началото, дръж се момче - подвикваха от всякъде. - Скрих си дипломата от Университета - гордо се изфука Тошо - и за специализацията в Прага не им казах... Че ръкоплясках, ръкоплясках. Ама ме хвана малко яд и завист от този ход. Как пък не се бях сетил и аз да си покрия дипломите. Ама нали съм баламурник... Замислях се да поизлъжа нещо, че ми се щеше и мен така да ме похвалят, когато полублондинката до мен започна да се движи и да стене. Ма стонове ви казвам. Разпъшкаха се също някакви мъже и взех, че се събудих... Пак бях заспал върху дивана в кухнята. На сивото одеало ми се зъбеше нова дупка от цигара. Сега ще трябва да го сгъвам на осминки, та да отложа мъмренето за известно време. По телевизора вървеше един от тия филми, дето децата ги гледат тайно от бащите си, само момата не беше блондинка, на мексиканка ми приличаше, но ми се стори, че охка на английски. Ама не им е лесно на жените, викам си, докато изключвах програмата, хич не им е лесно. Глей какво страдание. Сипах си малко от изстиналия чай, не ми се бъркаше за захар. В кутията дрънчаха само две цигари и поразрових пепелника с надеждата за хубав фас, ама къде ти... На масата стоеше едно от тия джобни огледалца, които уголемяват леко образа. От там надничаше поизкривеното лице на баламурник. Нали съм оптимист, реших да му говоря. - Почти на петдесет си - казах му. - Повечето мина. Остава много малко. Спокойно! Скоро всичко ще свърши.
- Казвам се Миленич и съм Безработен баламурник...
Мислех си, че ще потъна в земята от срам след това признание, но отвсякъде се чуха одобрителни възгласи и залата изрева: - Здравей, Миленич! Сложиха ме на стол в лявата част, между полублондинка на средна възраст и пъпчив младеж. Казвам полублондинка, защото от темето й се подаваха няколко сантима издайни тъмни кичури. Младежът си беше сто процента пъпчив. Отпред излезе някаква жена, извади пясъчно часовниче и го обърна върху малката катедра. - Казвам се Мери Иванова и съм Безработна баламурничка -започна дамата, а залата с ентусиазъм изрева: - Здравей, Маро! Мери Иванова изложи сбито стъпките, които безработния баламурник трябва да измине, за да се справи с проблема си. Най-важната - да осъзнае, че е достигнал дъното и се е превърнал в баламурник. След това, стъпка по стъпка, с божията помощ и подкрепата на Клуба на АББ, беше възможно човек да се измъкне. Разбира се, един баламурник си остава баламурник за цял живот, но можеше да се развие като работещ баламурник, което бе и целта на това общество. Един след друг отпред излизаха различни баламурници, които залата приветстваше. Всеки споделяше успехите или провалите, които беше преживял, а от колегите се чуваха различни думи за подкрепа или утешение. Часовничето се обръщаше за да отмери времето. Пъпчивия съсед се включи също. От девет дена вече как работел като мияч на автомивка. Лицето му сияеше от гордост, а залата възторжено го подкрепи. - Браво Тошо! Това е началото, дръж се момче - подвикваха от всякъде. - Скрих си дипломата от Университета - гордо се изфука Тошо - и за специализацията в Прага не им казах... Че ръкоплясках, ръкоплясках. Ама ме хвана малко яд и завист от този ход. Как пък не се бях сетил и аз да си покрия дипломите. Ама нали съм баламурник... Замислях се да поизлъжа нещо, че ми се щеше и мен така да ме похвалят, когато полублондинката до мен започна да се движи и да стене. Ма стонове ви казвам. Разпъшкаха се също някакви мъже и взех, че се събудих... Пак бях заспал върху дивана в кухнята. На сивото одеало ми се зъбеше нова дупка от цигара. Сега ще трябва да го сгъвам на осминки, та да отложа мъмренето за известно време. По телевизора вървеше един от тия филми, дето децата ги гледат тайно от бащите си, само момата не беше блондинка, на мексиканка ми приличаше, но ми се стори, че охка на английски. Ама не им е лесно на жените, викам си, докато изключвах програмата, хич не им е лесно. Глей какво страдание. Сипах си малко от изстиналия чай, не ми се бъркаше за захар. В кутията дрънчаха само две цигари и поразрових пепелника с надеждата за хубав фас, ама къде ти... На масата стоеше едно от тия джобни огледалца, които уголемяват леко образа. От там надничаше поизкривеното лице на баламурник. Нали съм оптимист, реших да му говоря. - Почти на петдесет си - казах му. - Повечето мина. Остава много малко. Спокойно! Скоро всичко ще свърши.
Бутилката с топла вода лекува черния дро...
"Борис Виан - душа за изцеждане&quo...
Рецензия за книгата на Зденка Тодорова &...
"Борис Виан - душа за изцеждане&quo...
Рецензия за книгата на Зденка Тодорова &...
чудесна доза смях за петък вечер. :)
Какви филми гледаш и ти, трябва да си полиглот, за да разбереш стенанията и страданията на горките жени. :)))
цитирайКакви филми гледаш и ти, трябва да си полиглот, за да разбереш стенанията и страданията на горките жени. :)))
от една година Юрген се не става...
наздраве, брат... за утрето
цитирайназдраве, брат... за утрето
женското страданье ми е на душа, разбирам го с езика(на сърцето) ...
цитирайважното е опитите да продължават. Наздраве!
цитирайсамо със скриването на дипламите не става...на гимназиалната пише - не е последна!
Чудех се едно време на тая приумица!:)
Днес ми светва:(
Поздрав!
цитирайЧудех се едно време на тая приумица!:)
Днес ми светва:(
Поздрав!
радвам се, че си на светло! Поздрави и на теб :)
цитирайне ме зарадва! Я си сложи дипломата в рамка като някой харвардски адвокатин!
И не гледай телевизия. Гледай какво правят тарикатите.
цитирайИ не гледай телевизия. Гледай какво правят тарикатите.
аз съм я залепил за дартса :)
цитирайИ аз бях в тоя клуб бая време.... Дипломите верно не вършат работа.. :)
цитирайвършат работа, ако си припомним за какво използват хартията в българските села :)
цитирайдобре се посмях-това е важното човек да не губи свежото си чувство за хумор, а клубовете се сменят
цитирайне си го досънувал : ))...
Най-лошото става, когато в процесът на работа работещия баламурник получи просветление : ) или пък направо шефът му освети някои неустройващи баламурника правила, най-често удари по заплатата или пък една и съща заплата при увеличаване на работата и пр. Тогава той се превръща в работещ хитрец - така смята работодателя и прави всичко да го превърне в безработен хитрец. И докато за безработния баламурник, който се прави на хитрец като си скрие дипломата, хитрецът просто пак се е превърнал в баламурник... Хитрец, виждащ безчестието, но баламурник, че го огласява и си нядява примката. Случвало ми се е, поне два пъти : ))...
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“ - казваше бай Радой.
Поздрави!
цитирайНай-лошото става, когато в процесът на работа работещия баламурник получи просветление : ) или пък направо шефът му освети някои неустройващи баламурника правила, най-често удари по заплатата или пък една и съща заплата при увеличаване на работата и пр. Тогава той се превръща в работещ хитрец - така смята работодателя и прави всичко да го превърне в безработен хитрец. И докато за безработния баламурник, който се прави на хитрец като си скрие дипломата, хитрецът просто пак се е превърнал в баламурник... Хитрец, виждащ безчестието, но баламурник, че го огласява и си нядява примката. Случвало ми се е, поне два пъти : ))...
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“ - казваше бай Радой.
Поздрави!
смеете се, а? Аз пък си мислех, че жив ще ме оплачете : )))
цитирайизглежда работата е по-сериозна, отколкото си мислех. Ще се заема да досънувам, дано дочакам просветление :)
цитирай
15.
ran -
като член на Клуба,
22.01.2011 19:06
22.01.2011 19:06
макар и временно работен, едва тук осъзнах, че няма бивши безработни баламурници :)
интериорно ценностно различие :))) Може би.
Ще разберем. Още малко остана.
цитирайинтериорно ценностно различие :))) Може би.
Ще разберем. Още малко остана.
16.
анонимен -
Миленич, брато,
22.01.2011 19:11
22.01.2011 19:11
ово никак не е за смех.
цитирайще разберем. Може би.
(пази клубните тайни!)
цитирай(пази клубните тайни!)
ово за смех сме станале :)
цитирайсмеем се най-безсрамно при това:-)))и въобще не възнамеряваме да оплакваме автора на постинга, за който сме сигурни,че гладен няма да остане...мдааа.Разни клубове ще се бият да им е член..
цитирайуцели ме в десетката да знаеш. Уредил съм се в един клуб, в кухнята, до казана с борш :)
цитирайМиленич, нАпиши един малко по-оптимистичен край за баламурника. И него ще го огрее слънце един ден, и него ще го похвалят в клуба... А може и до тарикат да се развие.
цитирайче той краят си е много оптимистичен. Понякога човек мечтае наистина за "прошка и вечен приют".
Бях тарикат по едно време, много тъпо ми се видя :)
Разчитам и на твоят свеж позитивизъм :)
цитирайБях тарикат по едно време, много тъпо ми се видя :)
Разчитам и на твоят свеж позитивизъм :)
освен артистите
?
цитирай?
Този път истински ме озадачи. Що делиш артистчетата? Вярно, че понякога играят роли, но иначе са като нас.
Може би всички наистина сме безработни и баламурници, защото не вършим точната работа и пилеем с лека ръка от това, което нямаме достатъчно - времето ни на тази земя.
цитирайМоже би всички наистина сме безработни и баламурници, защото не вършим точната работа и пилеем с лека ръка от това, което нямаме достатъчно - времето ни на тази земя.
stranno kak roveh v pepelnika za nqkoi fas ot po- rano taq ve4er ,4e avtomata za cigari e dale4, aq i me krade oobioknoveno. uspokoih se 4e ne samo az ostavam bez cigari v po- golqmata 4ast ot emocionalmoto si sy6teestvuvane :)
цитирайздравей! Страхотно е, че в този хубав свят има и добри хора, които не си допушват цигарите до филтъра :)
цитирайmilenich написа:
здравей! Страхотно е, че в този хубав свят има и добри хора, които не си допушват цигарите до филтъра :)
Е да...ама дали го правят от доброта? Бе тука се намират мноо, щото все им идва трамвая като са запалили. И няма си я загаси на половинка като мен, ми ще я хвърли/Един приятел ми разправяше, че в Лондон като вали се налага да сушат фасовете със сешоар. Хахахаха. Как съм се смяла не е истина. То смешно, смешно, ама идейно бе. Само да си купя сешоар. :)
Това е малко като:"Ние не пикаем във вашите пепелници, затова не хвърляйте фасовете си в нашите писоари!( Трудно се изсушават и вкусът се променя) :)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1446