Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2011 16:20 - Нередовен дневник
Автор: milenich Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3573 Коментари: 14 Гласове:
20

Последна промяна: 05.02.2011 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 19. За любовта, която е в нас.
     - Ти къде си? - пита ме Преслава с истинско изумление в гласа. Предполагам, че за нея съм като някой от рисуваните й герои - появявам се и изчезвам без всякаква логика. От две-три седмици ме няма в къщи и сега гласът ми я изненадва по телефона.      Преслава е само на три. Времената и пространствата ни още трудно се напасват.      - Ами аз съм на едно място в планината, където има много сняг и много големи дървета. Казва се Боровец. Нали ти казах, преди да замина.
     - И какво правиш там? - в гласа й се долавя упрек, като на някоя зряла жена. - Правиш ли снежен човек?
     - Работя в един хотел, в ресторанта, нали ти казах...
     - Ние с бате направихме снежен човек, ама се счупи...
     Виждам пролука за измъкване от въпросите й и бързо подхващам:      - А ти какво правиш, слушаш ли, къде ходихте днес?      Преслава мълчи и сумти известно време, сякаш да систематизира въпросите ми и да подреди отговорите си и след това на един дъх изтърсва:      - Бяхме с баба на кафе. Нямахме късмет любов. Защото любовта е в нас.      Ох... Само тази дама не беше философствала за любов в нашата къща. В главата ми за няколко секунди се свлича цяла лавина от мисли - че ми е докопала томовете на Бердяев, или че баба й е водила подобен разговор с някого в кафето и други разни мисли и идеи.      Сега аз сумтя и се чудя какво да кажа.      - Боде ли много в Болтовец? - ни в клин ни в ръкав пита малката и добавя без преход - Като идем в парка ще ти направя кафенце в машинката, само трябва да ми дадеш да пусна стотинка...      Чувам я как трополи на някъде из стаите и после връзката прекъсва.      Стоя си с телефона неподвижно и хем ми е щастливо, хем се чудя откъде е попила тези нови любовни концепции и какви ли болтове си представя, че ме пита дали боде.      После изведнъж ми светва. Кафенето до нас! Там заедно с капучиното сервират по едно завито на руло късметче с пожелание или с по някоя банална мъдрост. А на Преслава, от празничната баница у дома и се е паднал късмет "любов". Детето просто ми е казало, че няма как в кафенето да и се падне късмет любов, защото онзи от баницата си е в къщи.      Браво детко, каквото и да ти пробутват в кафенетата, истинският късмет си е само един.      Моят късмет, както ми съобщиха, беше "нова работа". Дойде ми с малко закъснение, но иначе е точен.      През целия декември съм на Боровец и "новата ми работа" върви под пълна пара. Шеснайсет часа, без почивен ден, както си му е реда. Ала почиването досега ми беше уморително.      Намъкнал съм се в черни панталони, навлякъл съм черно елече, издуто на тумбака и съм нахлузил черните обувки, които синът ми захвърли веднага след бала. Пък аз си мислех, че напразно сме се ръсили за маркови.      През дългият и разнолик работен опит, който съм натрупал, съм сервитьорствал само месец-два, но кой ме знае? Разкарвам се напред-назад и се опитвам да налучкам маниерите на Джийвс. Английските туристи не придирят много-много. Те нямат никаква идея как трябва да изглежда истинския келнер в Ориента.      Представям си какво ще кажете.      Миленича си отживя по разните курорти. От Слънчев бряг направо в планината.
     Ще ви разправям по-натам та и сами да видите. За всичко, само не и за любов.      Там е ясно.      Защото любовта е в нас.


Тагове:   дневник,


Гласувай:
21
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - Чакам снимка на Миленич-Джийвс : )...
02.02.2011 19:38
Не знам колко пъти в този блог повторих, че има една мисъл на Христос, че трябва да се учим от децата...
Това за любовта, де : )...
Поздрави на тебе, принцесата и любовта в нас : )...
цитирай
2. milenich - Поздрави, nicodima!
02.02.2011 21:36
Пазарил съм местния фотаджия, но ми закъснява доставката с брилянтин :)
цитирай
3. bachym - Вчера ходих на преглед
03.02.2011 10:02
и ми направиха ЕКГ
– Открийте сърдечната област ! - ми казва сестрата
– А всички ли имат ? - закачам се с усмихнатата леля
цитирай
4. martiniki - при децата всичко е така
03.02.2011 10:04
прекрасно и ясно

усмихна ме
цитирай
5. milenich - Привет, bachim,
03.02.2011 11:16
дръж сърдечната област открита, приятелю.
цитирай
6. milenich - martiniki,
03.02.2011 11:18
усмихна ме и ти :)
цитирай
7. dorichela - Накара ме да усмихна! :) Много ис...
05.02.2011 21:44
Накара ме да усмихна! :) Много искрено и мило!
цитирай
8. milenich - Благодаря ти, dorichela!
05.02.2011 23:02
Чудесно е да се усмихваме един на друг :)
цитирай
9. adrianaza - Ееех, Миленич! Живот ли е това по ...
18.02.2011 16:16
Ееех, Миленич! Живот ли е това по курортите? Не ти завиждам. А дребните попиват пред това време темите на големите, ще се наслушаш тепърва на бисери, та чак няма да разбереш кога са порастнали и това вече съвсем не са бисери...
цитирай
10. milenich - ех, adrianaza,
21.02.2011 13:32
цяла огърлица имам...
цитирай
11. giminibilibob - Толкова много ме
01.03.2011 12:14
очарова този постинг, когато го прочетох за първи път и мислих да напиша коментар, но явно съм пропуснала! Е, сега го казвам - споделеното пак ме накара да се усмихна широко!
цитирай
12. milenich - Благодаря, giminibilibob,
01.03.2011 12:21
да не си образуваш бръчки, ей... :)))
цитирай
13. анонимен - milenicha e velik
27.03.2012 19:31
milenicha e velik
цитирай
14. milenich - Ъхъ!
27.03.2012 20:33
И мама така вика. И Станка Бурламова от с. Голям Дервент, Елховско, веднъж го каза през 1981 година, но за нея не съм сигурен дали беше напълно искрена...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 108720
Постинги: 21
Коментари: 237
Гласове: 1445
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930