Постинг
02.02.2011 16:20 -
Нередовен дневник
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5460 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2011 15:06
Прочетен: 5460 Коментари: 14 Гласове:
20
Последна промяна: 05.02.2011 15:06
19. За любовта, която е в нас.
- Ти къде си? - пита ме Преслава с истинско изумление в гласа. Предполагам, че за нея съм като някой от рисуваните й герои - появявам се и изчезвам без всякаква логика. От две-три седмици ме няма в къщи и сега гласът ми я изненадва по телефона. Преслава е само на три. Времената и пространствата ни още трудно се напасват. - Ами аз съм на едно място в планината, където има много сняг и много големи дървета. Казва се Боровец. Нали ти казах, преди да замина.
- И какво правиш там? - в гласа й се долавя упрек, като на някоя зряла жена. - Правиш ли снежен човек?
- Работя в един хотел, в ресторанта, нали ти казах...
- Ние с бате направихме снежен човек, ама се счупи... Виждам пролука за измъкване от въпросите й и бързо подхващам: - А ти какво правиш, слушаш ли, къде ходихте днес? Преслава мълчи и сумти известно време, сякаш да систематизира въпросите ми и да подреди отговорите си и след това на един дъх изтърсва: - Бяхме с баба на кафе. Нямахме късмет любов. Защото любовта е в нас. Ох... Само тази дама не беше философствала за любов в нашата къща. В главата ми за няколко секунди се свлича цяла лавина от мисли - че ми е докопала томовете на Бердяев, или че баба й е водила подобен разговор с някого в кафето и други разни мисли и идеи. Сега аз сумтя и се чудя какво да кажа. - Боде ли много в Болтовец? - ни в клин ни в ръкав пита малката и добавя без преход - Като идем в парка ще ти направя кафенце в машинката, само трябва да ми дадеш да пусна стотинка... Чувам я как трополи на някъде из стаите и после връзката прекъсва. Стоя си с телефона неподвижно и хем ми е щастливо, хем се чудя откъде е попила тези нови любовни концепции и какви ли болтове си представя, че ме пита дали боде. После изведнъж ми светва. Кафенето до нас! Там заедно с капучиното сервират по едно завито на руло късметче с пожелание или с по някоя банална мъдрост. А на Преслава, от празничната баница у дома и се е паднал късмет "любов". Детето просто ми е казало, че няма как в кафенето да и се падне късмет любов, защото онзи от баницата си е в къщи. Браво детко, каквото и да ти пробутват в кафенетата, истинският късмет си е само един. Моят късмет, както ми съобщиха, беше "нова работа". Дойде ми с малко закъснение, но иначе е точен. През целия декември съм на Боровец и "новата ми работа" върви под пълна пара. Шеснайсет часа, без почивен ден, както си му е реда. Ала почиването досега ми беше уморително. Намъкнал съм се в черни панталони, навлякъл съм черно елече, издуто на тумбака и съм нахлузил черните обувки, които синът ми захвърли веднага след бала. Пък аз си мислех, че напразно сме се ръсили за маркови. През дългият и разнолик работен опит, който съм натрупал, съм сервитьорствал само месец-два, но кой ме знае? Разкарвам се напред-назад и се опитвам да налучкам маниерите на Джийвс. Английските туристи не придирят много-много. Те нямат никаква идея как трябва да изглежда истинския келнер в Ориента. Представям си какво ще кажете. Миленича си отживя по разните курорти. От Слънчев бряг направо в планината.
Ще ви разправям по-натам та и сами да видите. За всичко, само не и за любов. Там е ясно. Защото любовта е в нас.
- Ти къде си? - пита ме Преслава с истинско изумление в гласа. Предполагам, че за нея съм като някой от рисуваните й герои - появявам се и изчезвам без всякаква логика. От две-три седмици ме няма в къщи и сега гласът ми я изненадва по телефона. Преслава е само на три. Времената и пространствата ни още трудно се напасват. - Ами аз съм на едно място в планината, където има много сняг и много големи дървета. Казва се Боровец. Нали ти казах, преди да замина.
- И какво правиш там? - в гласа й се долавя упрек, като на някоя зряла жена. - Правиш ли снежен човек?
- Работя в един хотел, в ресторанта, нали ти казах...
- Ние с бате направихме снежен човек, ама се счупи... Виждам пролука за измъкване от въпросите й и бързо подхващам: - А ти какво правиш, слушаш ли, къде ходихте днес? Преслава мълчи и сумти известно време, сякаш да систематизира въпросите ми и да подреди отговорите си и след това на един дъх изтърсва: - Бяхме с баба на кафе. Нямахме късмет любов. Защото любовта е в нас. Ох... Само тази дама не беше философствала за любов в нашата къща. В главата ми за няколко секунди се свлича цяла лавина от мисли - че ми е докопала томовете на Бердяев, или че баба й е водила подобен разговор с някого в кафето и други разни мисли и идеи. Сега аз сумтя и се чудя какво да кажа. - Боде ли много в Болтовец? - ни в клин ни в ръкав пита малката и добавя без преход - Като идем в парка ще ти направя кафенце в машинката, само трябва да ми дадеш да пусна стотинка... Чувам я как трополи на някъде из стаите и после връзката прекъсва. Стоя си с телефона неподвижно и хем ми е щастливо, хем се чудя откъде е попила тези нови любовни концепции и какви ли болтове си представя, че ме пита дали боде. После изведнъж ми светва. Кафенето до нас! Там заедно с капучиното сервират по едно завито на руло късметче с пожелание или с по някоя банална мъдрост. А на Преслава, от празничната баница у дома и се е паднал късмет "любов". Детето просто ми е казало, че няма как в кафенето да и се падне късмет любов, защото онзи от баницата си е в къщи. Браво детко, каквото и да ти пробутват в кафенетата, истинският късмет си е само един. Моят късмет, както ми съобщиха, беше "нова работа". Дойде ми с малко закъснение, но иначе е точен. През целия декември съм на Боровец и "новата ми работа" върви под пълна пара. Шеснайсет часа, без почивен ден, както си му е реда. Ала почиването досега ми беше уморително. Намъкнал съм се в черни панталони, навлякъл съм черно елече, издуто на тумбака и съм нахлузил черните обувки, които синът ми захвърли веднага след бала. Пък аз си мислех, че напразно сме се ръсили за маркови. През дългият и разнолик работен опит, който съм натрупал, съм сервитьорствал само месец-два, но кой ме знае? Разкарвам се напред-назад и се опитвам да налучкам маниерите на Джийвс. Английските туристи не придирят много-много. Те нямат никаква идея как трябва да изглежда истинския келнер в Ориента. Представям си какво ще кажете. Миленича си отживя по разните курорти. От Слънчев бряг направо в планината.
Ще ви разправям по-натам та и сами да видите. За всичко, само не и за любов. Там е ясно. Защото любовта е в нас.
Не знам колко пъти в този блог повторих, че има една мисъл на Христос, че трябва да се учим от децата...
Това за любовта, де : )...
Поздрави на тебе, принцесата и любовта в нас : )...
цитирайТова за любовта, де : )...
Поздрави на тебе, принцесата и любовта в нас : )...
Пазарил съм местния фотаджия, но ми закъснява доставката с брилянтин :)
цитирайи ми направиха ЕКГ
– Открийте сърдечната област ! - ми казва сестрата
– А всички ли имат ? - закачам се с усмихнатата леля
цитирай– Открийте сърдечната област ! - ми казва сестрата
– А всички ли имат ? - закачам се с усмихнатата леля
прекрасно и ясно
усмихна ме
цитирайусмихна ме
дръж сърдечната област открита, приятелю.
цитирайусмихна ме и ти :)
цитирайНакара ме да усмихна! :) Много искрено и мило!
цитирайЧудесно е да се усмихваме един на друг :)
цитирайЕеех, Миленич! Живот ли е това по курортите? Не ти завиждам. А дребните попиват пред това време темите на големите, ще се наслушаш тепърва на бисери, та чак няма да разбереш кога са порастнали и това вече съвсем не са бисери...
цитирайцяла огърлица имам...
цитирайочарова този постинг, когато го прочетох за първи път и мислих да напиша коментар, но явно съм пропуснала! Е, сега го казвам - споделеното пак ме накара да се усмихна широко!
цитирайда не си образуваш бръчки, ей... :)))
цитирай
13.
анонимен -
milenicha e velik
27.03.2012 19:31
27.03.2012 19:31
milenicha e velik
цитирайИ мама така вика. И Станка Бурламова от с. Голям Дервент, Елховско, веднъж го каза през 1981 година, но за нея не съм сигурен дали беше напълно искрена...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1446