Прочетен: 6379 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2011 11:52
20. Блогорея
В ранната пролет на тази година открих върху компютъра един косъм.
Дълъг, на тъмнокоса жена или на хипар с афинитет към къносването.
И ето, че изпитах погнуса от постването.
Не можех да се доближа до свързана машина. Дори на десет крачки получавах такива мощни призиви за драйфане, че чак краката ми се разтреперваха.
Въртях се насам, въртях се натам, накрая се обадих на моя терапевт.
Пристигна запъхтян, напъха се в креслото и отвори черната си чанта.
- Програмата ми е запълнена за седмици, да знаеш, ама заради старото приятелство... Седни на стола, но по-далеч от бюрото и почвай да разказваш без да шикалкавиш. Компютърчето няма да го пипаш, аз сам ще се оправя.
Разрови всичко до което се докопа. Докато му разказвах мърдаше с вежди, хъмкаше и нещо неразбрано си мърмореше. Накрая, като свърших, захапа долната си устна и я подъвка няколко минути. - Направо не зная как да оценя поведението ти. Да беше някой новобранец, по бих те разбрал, ама ти си старо куче, гърмян заек, как можа да го допуснеш... Навремето едвам се справи с хроничната си логорея, помниш каква мъка беше, а сега, вместо да се пазиш ето докъде се докара. Какво ти става бе, да не си на петнадесет?..
- Ама какво толкова - почнах да мънкам аз - исках само да...
- Какво толкова ли? - Той се изправи, протегна лявата ръка, а с дясната започна да прегъва пръстите и да брои от кутрето към палеца:
Повишено слюноотделяне(всъщност той каза направо:"лигавене");
Разсеяност и липса на концентрация;
Характерната за състоянието неискреност(той се изрази:"лъготене");
А тук, тук и тук - продължи, като ръчкаше с пръст - направо си протекъл...
- Да изброявам ли още? Имаш всички симптоми на класическата блогорея, мой човек!
- И сега какво? - взех да се въртя на стола. - Ми то сега...
- Сега, драги, въздържание! Въздържание и хигиена на контактите!
И започна да изрежда дълъг списък с напътствия. След време се усети, че ми идва в повече, та поотхлаби примката.
- Пък по-нататък... Kато се позакрепиш...
Натъпка терапевтските си джаджи в кожената чанта и отпраши към следващия пациент.
Послушах го и спазвах доста време препоръките, симптомите отдавна не бяха се явявали. През миналата седмица реших да видя как ще се получи и минах покрай компютърния клуб до автогарата. Нищо не усетих. Вярно, бях на по-далечния тротоар, през улицата. Вчера минах по другия, съвсем до входната врата и също нищо - само леко се оригнах, но мисля, че беше от старата боза, която ми пробутаха в баничарницата. Днес направо се набутах вътре, викам си, каквото ще да става, седнах и натраках тази проба - нищо. Нито гадене, нито треперене. Но няма никакви гаранции. Блогореята е едно от най-гадните и упорити състояния.
А иначе, все още всяка нощ съм тук, във възпаления апендикс на Съюза - Слънчев бряг. Харча неустоимия си чар, за да изкрънквам центове от хлапетиите на Северна Европа. Не че и мен не ме крънкат.
Ето случка от снощи.
Един дънгалак влита през вратата. На тениската му с големи букви е изписано:
Made in Holand
Dеstroyed in Bulgaria
Подпира се със свити юмруци на бюрото и със сериозен тон ми заявява:
- Сър, наистина много съжалявам, но ужасно ми трябват пари!
- Къде ти е пищова бе, градски - викам му, а той стреснато ми показва ръцете си:
- Ама няма такова нещо, аз само търся някоя банка.
- Абе банка, магазин - без оръжие тия работи не стават...
Показах му банкомата на ъгъла.
И така нататък и все така.
Аз да не съм "Дързост и красота", та да разказвам една и съща история десет години...
Все още не мога да различавам усмивката от маската и се лутам като изгубена душа в аквариум за риби и от година на година се връщам на все същите стари места, а какво открих? Все същите отдавнашни страхове.
И наистина, понякога, бих искал да сте тук...
двуцевка е...
А може би - страдащи от същото ; )...
Невидимия от филмите ставаше наистина невидим, едва когато се разголеше напълно :)