Преди да издъхнат в следи от сълзи,
последните прегърнати капки мечти
един разнежнен вятър пак ги шепти -
ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.

Разпилява ветрила от листите празни.
Развява недовършените ноти на песни.
В шепи сипе мислите си прахообразни,
с разплаканите му китари безсловесни.

После по булеварда си тръгва тих,
а след него една любов закъсняла
бърза да се скрие зад ъгъла в стих.
В редовете му прави се, че е умряла.

Завещанието щ нищичко не струва.
Два диаманта от влюбените щ очи,
две перли от устни, с които целува,
и бисерчета нежност, която не дари.

Сърцето й, вече, беше му го дала
с пръстите си, вплетени до изнемога,
с първата целувка - безумна, зажадняла,
с обещанията, запомнени от Бога.

С пулс на токчета, бавно си отива
зад брулените хълмове от празнота.
Прилича ми на тъжна самодива,
скрила късни чувства във сълза.

С писец от глухарче го подписа,
с пуха му “Любов моя...” написа.


Художник: Yarek Godfrey

Често се питам се има ли къде да отиде, може ли да се скрие и как се живее с нея...
Поздрави!

Може би става една такава мъничка, мъничка и се скрива завинаги под копчето на левия джоб...
Поздрави и от мен! Пожелавам ти да не пропускаш повече пролети...

от осъзнаването на грешката в последствие, или от усещането да не пропусна нещо съществено ;)

Дишам. На пълни обороти. Засега.

На теб пожелавам това да е единственият ти пропуснат сезон. Ще мине. И те искам да си чисто нова и безобразно щастлива!

ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов

Дай ни се... Все пак... За малко... На заем.
Дай ни сърце, за да те видим,
дай ни душа да те познаем,
дай ни мъдрост и сили - да сме толкова чисти,
че да поискаш в нас да останеш...

Колко струва щастието
Мадлен Алгафари

-Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

"... когато собствената ти душа като кърмаче плаче!"

знам ТОЧНО значението на този израз...

Как си споделяте една на друга! А на мен не щеш да се споделиш Рoppywoman. (((
Този твой нов ник ми прилича на Мери Попинз. :) Закачливо намигване! ;)

Намиг, намиг, Краси :))

Може и така да зазвучи,
ако можеше да полети,
по покривите или над,
в онзи влюбения си формат...
Поздрави и обещавам, че няма вече да мълча ;) Ама аз знам, че ти отлично можеш и мълчания да четеш ;)

http://www.youtube.com/watch?v=Rhyzd7YHkvk&feature=related

А клипчето ще го видя вкъщи, защото в работата са ни забранени видеофайлове :(((((

Напълно ошашавен съм... :)))

какво те ошашавИ?
Навярно в рошавите ни глави,
има множество въпроси,
които стъпват плахи, боси...
и обуваме ги в стих
а отговорът пак е тих...

сал' една се мисъл замота.
И не стъпва, а шуми.
Иска да ме подлуди.
Аз във стих си я обувам,
ала тя не си кротува,
отговори не ми дава,
само ми се размотава
и косата ми настръхва,
но тя пак не ще да млъква.
:)))

Краси, щом е само една,
добре си, друже, алА
ела да видиш как жужат
когато цяла сурия в главата кръжат! :)))))))))

Липсваха ми точно тези рими-разговори...

Казвам го със пълен глас!
Ала на работа ще трябва да вървя,
би трябвало ти да знаеш това... :))

Добре дошла...

БЛАГОСЛОВЕНА!

и ти БЪДИ! :)

завещания да пишеш...
По-добре на мен да се усмихнеш!
И тъгата да забрави дивното лице,
никога да не засяда в твоето сърце.
Усмихни се и светът ни озари,
нека той в усмивката ти да се приюти
заедно с мен и мнозина други...
А ти да се оттласнеш от свойте заблуди,
небето, Попинз, те зове!
Припомни си
как лети се над слънчеви брегове
и мъглата как напуска твоите очи...
Усмихни ми се, усмихни се, усмихни!

Вместо усмивка в екрю,
стичат се думи на капки,
такива... бучици на хапки...
Искам си небето, Красче...
и крилата без компасче...

Я да не се натъжаваш,
че да не ти плесна един! :Р
Завещания недей да правиш
и тъгата ще изчезне като дим!
Няма празнота, дорде си жива,
а и празнотата не ти отива.
И късни чувства няма, нито ранни.
Не времето лекува всички рани.
Сами си ги лекуваме с отричане!
Копнеещи за истинско обичане...

Ха сега пък ти,
ако сърцето ти позволи,
по-силно шамарче ми фрасни :)))))))))
та дано да ми просветне
и да се съвзема най-сетне.

Има празнота, една такава кухина,
на мястото на подарената сърцевина :PPP

Не си ли чувала досега,
че не търпи природата
празни места...
А пък кухина
има само в твоята глава! :Р
Сърцевината подарена
трябва да е много сладка.
Но за теб е като на бадема
горчивата ядка.
Подарено се не връща,
но пък се възобновява.
Тъй горчивината
в сладост се превръща
и на мястото ставаш цяла.
Простичка житейска истина,
казана напълно искрено.

http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc&feature=player_embedded#!

ахахахаааа знаеш ли колко си прав,
друже от незнайна сплав.
По-голяма е кухината
в главата :))))))))))

Мале ние сега ще се наприказваме за цялото пропуснато време :))))))

Да не бъдеш на спанак зарана... :Р

Не аз прав съм, а народа!
Дето уж е гола вода...
А тази незнайна сплав
е от търпение и отношение,
дето цял живот ни липсва.
И тогава ще съм прав,
когато всяко твое съмнение
заместя с по една усмивка.

С приказки в работно време,
много бързо то минава.
Наваксваме си, дявол да го вземе,
с препускане до забрава!
:)))))))

Виждам едно голямо НИЩО от видеофайловете.
Забранили са ни ги на шефа IT-гардовете.
Само dailymotion.com ми върви
Музикален инвалид ще стана, уви! :)

как ми се усмихваш.
Шефът ти не е наред,
казваш му и прихваш!
:)))

и лек, усмихнат, приятен, весел, светъл ден :**

колкото искаш с пролетните си мисли

Само не ми е ясно защо го правиш...

Христос въскресе!

и аз вярвам в това :) Приятен следобед!