Осъдиха ме, че съм палава и дръзка. Осъдиха ме, че съпругът ми е твърде стар. Осъдиха ме, че се омъжих прекалено рано, че зарязала съм мечтите си без свян. Осъдиха ме много хора, които гледаха ме с изцъклени очи, че съпругът ми поднасяя ми кафето с бисквита и разбъркано в кревата. И сочейки ме с пръст за всички "грешки" мои, за вярата ми, че ще бъда свой господар. Осъдиха ме и за това, че мога, да бъда винаги до любовта си. И нито миг не съм прекарвала сама, за себе си не съм мислила, и залъка последен за него пак ще дам. сочеха ме с пръст, че съм била кошмарна и властна и строга и съм го обсебвала без срам. ОСъдиха ме за думите, които на всеки в очите ще кажа.
Посочиха ме с пръст веднъж ли бе, но осъзнаха, че живота ми желаят. Че живота си пред всичко поставих и колкото и пъти се опитаха да ме спрат, аз никога не предадох борбата. Постигнах цели, не една и две. Постигнах много, за себе си поне. Но днес да легна в  гроба, не съжалявам за миг от своя живот. Боли ме не от хорските думи, а от многото жестове спрямо мен. Аз винаги опитвам се да помогна, а срещам среден пръст пред лицето си.
Благодаря на родителите си и ан семейството си. Те винаги за мен ще са приоритет. Осъдиха ме другите хора, защото....те искат да бъдат мен.