Прочетен: 3130 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2012 14:16
5. Гастарбайтера, този странен субект.
Откъде се е взела тая дума, гастарбайтер, просто не знам.
Позавъртях я из устата - гааассстарррбайтерррр - някак си на австрийски звучи. Усеща се дунавска широта. Напомня за певец, който си прочиства гърлото на брега. Нее, едва ли е австрийска, не е толкова музикална. Да е пък швейцарска? Добре подредени срички, гласните и съгласните се редуват ритмично, като в механизъм. Но не достатъчно точно. Само швабска ще е. Кой, ако не немец, може да ги навърже такива? Нали по цял ден ги слушам. За да попита "Къде е книжарницата" четири пъти си поема въздух. Книжарница на немски е "шрайбваренгешефт", ако щете вярвайте. Набутали са три думи в една, само за да спестят интервалите. По големи скръндзи не съм виждал.
Скръндзи или не, реших все пак да ги разпитам. От мен да знаете, немецът над тридесет години не говори езици. От тях по-зле са само французите, те и френски сигурно не знаят. Понякога германецът говори руски - ако баща му е от съветската армия и е довел със себе си майка му от Казахстан, но в този случай е безполезен за нашето изследване, защото не чатка немския. С хитрини и подкупи, накрая изюдих някакъв дядка да извади ръце от джобовете. Те му трябваха за да поговорим. Използвахме универсалния жестомимичен език на господин Винету, от Дакота, Северна Америка.
- Арбайтен, арбайтер! - показа с ръце и крак характерното движение на изкопчия, забиващ права лопата, швабата
Ясно - бачкане, бачкатор.
С „гаст“-а малко се озорихме. Криво ляво стигнах до убеждението, че става дума за работник, който е на гости и копае с лопата.
- Гост, значи - със съмнение повдигнах вежди аз.
- Гост, гост! - възторжено раздвижи глава, дядката и сияещ се изгуби в мрака. Бе тия за "да" главата ли си въртяха или кимаха? От друга страна германците много хойкат по почивки. Я да си представим, че точно този е бил на курорт в Корнуел миналото лято. Може да е назубрил някой английски лаф и нашия "гост" да се окаже призрак. Работещ призрак? Съвсем му изгубих края...
По-добре да зарежем обекта на нашето изследване и да се заемем със субекта.
Гастарбайтера е гостенин, от който очакват да измие чиниите след партито, а после да удари един парцал на тоалетната. Когато е призрак, той е невидим за човешкото око. Ако се блъснат в него, го псуват както се псува предмет, през зъби, но без злоба. Той има някъде семейство и си казва, че би изтърпял всичко. Близките му имат смътна представа с какво точно се занимава. Това е въпроса, който той най-често си задава - Какво, по дяволите, правя тук? Един следобед чува детето си да намира такъв живот за интересен и се ужасява.
Останали са му трима приятели, на които може да се довери.
Той не желае връзки, затова е влюбен в едно смокиново дърво край брега.
Самотата не му тежи, защото мисли, може би с право, че всички кървим самотни.
Слънчевбрягски дневник(щрихи от живота н...
Слънчевбрягски дневник(щрихи от живота н...
Посланикът на Палестина: Прекъсването на...
Вечни безпощади
13.06.2010 09:47
Благодаря за предложението, но това е положението.
http://www.youtube.com/watch?v=tLIvLWLfaoY
кво пък толку, нали според децата ни , ни е интересно ...