(щрихи от живота на гастарбайтерa)
       6. Да поговорим Глобиш.
         Ето най-простото определение:
       Глобиш е английски, който англичаните не разбират.
       Естествено, ако положат усилие и имат нужните качества, англичаните също могат да се научат. Срещал съм няколко отракани типове които, само след четири водки, проговарят глобиш като чистокръвни мароканци.
      В Слънчев бряг всички говорят този език. Без дъртите германци и франкофоните, независимо от възрастта. За продавачите на сергии пък изобщо няма какво да приказваме - всеки от тях говори по няколко езика, някои от които несъществуващи.
      По степента на владеене на глобиш може да съдим за качествата на различните европейски образователни системи. Някои нации направо са се издънили, например холандците и норвежците. Техния глобиш, дори да е говорен от малки деца, е с толкова тежък английски акцент, че направо прилича на чист английски. Какъв глобиш е това - направо излагация. Много от другите европейски нации се справят по-прилично.
       Глобишът е език свободен от оковите на граматиката. Разните досадни глаголни времена, синтаксиси и падежи са обявени за незаконни. Да бе тук другарката Христова, която ме изтезаваше с граматика във втори клас, само да беше, от ужас щеше да се възпламени, като вампир, огрян от слънце.
      Да дадем няколко примера за това, как общността, която този език създава, помага да се реши някоя проблемна ситуация. ( Преводите по-долу са мои, но не забравяйте, че поезията на един език се губи при превода).
     Ето един обичаен разговор в магазинчето където работя насред Слънчев бряг.
      Два часа през нощта е и влиза залитащ викинг.
      - Имаш нещо изяжда? Пило бодка, пило бира - корема гладно.
      - Гледа фризер, вътре сложен много - любезно показвам една витрина аз.
     - Колко струва кожуси?
     - Кви кожуси бе, това прасе салам. Пет и шейсе струва.
     - Правиш мене крадено! - възмущава се човекът - Аз учи студент Копенхаген. Учи става бедно. Свърши - станало богато. Дай за два лева.
     - Оди в Пекин, там хубаво цена. - злобея аз.
     - Пари няма, дава за два, Бог на тебе много лева, други път - подмазва се мръсникът.
     - Не може, казало е вече! - губя търпение аз. Човека вади огорчен от маратонката си намачкан педесетак и се опитва да го разгъне:
      - Дай една водка - и подължава с дълга, много вероятно нецензурна, фраза на родния си език.
      Давам му бутилката и го изпращам с дълга, със сигурност нецензурна, фраза на български.
      Канех се да разкажа още няколко такива случки, но по алеята се насочва за кацане поредния герой. Ако се движеше по права линия щеше да стигне до магазина за минута, но този следва по-сложна траектория и ми дава време за още една фраза.
      Христова! Другарке! Не знам в коя вселена упражняваш сега мрачното изкуство на граматиката, но искам да ме чуеш. Твоята кауза е бита!

нема такъв стил! Евалла!

благодарно ногу! Ако дойде на море, черпи бодка, черпи сладоле.

залтна ти ръчица баче Миленич,че пусна таз публикация - най-полезна и даже от жизнена важост за мен. Тъй като съм прикован от години на място и страдам от тежък безмангизъм, не мога да се отъркам у тоз съвършен комуникативен инструмент- глобиша. Kато дърт германец, холандз или норвежец ме мъчи този дефицит на знаниe и вече се не търпи. Все има основание за оптимизъм- да живее виртуалното положение. Нe храня надежда велчественая, но не били споделил повечко от ключови фразеологизми ала глоиш бала,та ако някой ден,знае ли човек, допра до таз Мека на културата - Слънчев бряг, да мога да се отсрамя пред чужденците или да си изкарам бой поне. За да се препоръчам - ще споделя все пак, че безуспешни бяха опитите на другарката Димитрова, пък и по - късно на други мрачни субекти - да ме омъскарят с граматика. Бих казал, да пази зло, пък и ти вероятно ще ми поверваш - чист излязох от тези лайна (с и кратко ли се пише лайна,бе да муго таковами в лайната)
След демокрацията,оладала и в края на 80-те,глобиша е второто събитие в нещастния ни и кратък живот и дай оже поне таз културна революция да ни е достъпна. С рискда ти досадя, само ще отбележа, че много съм полегнална таз кълка. Още робувам на остстъци от старото мислене и пиша разделно например, нос помощ от тук -от там смятам да се оправя в живота - презкурамие, чеиоттатъка.

Валерка, ако срещнеш др. Димитрова, очисти кучката - нищо не е свършила.
За глобиша хич не се безпокой. Ако имаш разговорливи ръце, думите сами ще дойдат.

бързо да ми дадеш и другите случки ))

Първо кинтите маце, после моабета. Да не искаш да ме изхвърлят от профсъюза, за облагодетелстване на приятелски кръгове?