Постинг
18.01.2011 00:32 -
Слънчевбрягски дневник
Автор: milenich
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8183 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2014 21:37
Прочетен: 8183 Коментари: 22 Гласове:
20
Последна промяна: 16.11.2014 21:37
17. Покръстени по пътя.
Не е за вярване, но Бог се казва Юрген, a две хлапета, с шпаги на гърба, са неговите кардинали... Потеглихме от Варна в девет. Тъкмо се изхлузвахме от някаква бензиностанция в покрайнините, когато Бафа, моя нов приятел, наби спирачките. По тротоара приведено се клатеше момче с огромна раница. От раницата се подаваше калъф с нещо като въдица. - Ако си на стоп се качвай - каза моя човек. Момчето си умря от радост, навярно досега си беше блъскало главата как да излезе от града, а ето, че държеше световния рекорд по бързо спиране. Само малко притеснено обясни, че приятелят му чака на спирка по-нататък. - И него ще го вземем, качвай се - успокои го Бафа и скоро стигнахме до другото момче. То също беше с раница и стърчащи такъми. Едва събрахме първата в багажника, а другата остана между тях. Пътуваха за София. Оказаха се фенове на някаква компютърна игра. Играеха я в мрежа с други от страната. Като че нещо с мечове и с магии. Но явно не им стигаше. Бяха си спретнали турнир на живо, с лагерни огньове по поляните на Витоша и побратимявания през нощта след битката. В калъфите на раниците си държаха дървените мечове, с които бяха заменили виртуалните. Навярно, заедно с оръжията, пренасяха шишета с отвари и бутафорни ризници, кой знае? Помислих си, че си приличаме с тях. Бяхме разменяли думи по мрежата, а сега вървяхме заедно из истинския свят. Дърветата летяха покрай нас. Водачът ни успяваше(докато кара), да тегли от ютубето по някое парче, което искаше да чуем, да го запише и го пусне през аудиото на колата. Момчетата се поотпуснаха, като разбраха, че сме откачалки. Не бяхме поркали, не бяхме пафкали, просто така си бяхме. Вървеше музика, разказвахме по някоя история или обичано стихотворение и остроумничихме, нали си имахме и зрители. От някъде ми текна, та се изцепих по божите въпроси, а зад гърбовете ни настана кратко съвещание. Да им кажем ли, прошепна единият пич, а другия вдигна рамене - Давай, готини са. И сбито и накратко бяхме посветени в теологията на Юрген. "Юргенът божество с неясно-немски произход. Изпитва сексуален интерес към всичко което се движи. Напада жертвата си изотзад, като предварително дебне продължително време. Много трудно може да се види преди да е направил атаката си. А и след нея.Някои предполагат, че именно нападенията на Юрген са довели до развитието на селищата,оръжията и строителството при хората.Не че помогнало. Юрген всъщност е едновременно навсякъде във вселената,но по неизвестна причина най-често кисне около Франкфурт. В средновековието се е смятало че след контакт с Юрген жертвата Юргенясва и самата тя се превръща в такъв, но модерната наука отдавна е установила че от един път Юрген не се става. Ако тръгнеш да бягаш, той ще бяга по бързо,ако тръгнеш да плуваш, той ще плува по-бързо, ако почнеш да се катериш, той ще се катери по-бързо.. А ако се скриеш той ще се скрие по-добре от тебе..." И така до безкрай. Религията беше нова и двамата й кардинали развиваха доктрината току пред нашите очи. Оставихме ги на самотен кръстопът. Те някак си се бяха оттървали от сериозността, която ме преследваше през цялата ми младост - все се замисляхме за разни революции и акции, така и не успяхме да се наиграем. Как ми се искаше да се промъкна с тях, към тяхната поляна за дуели и да кръстосам дървената шпага. Но кой ли ще ме вземе на сериозно? И даже нямаше да ме набият като хората. Навярно щяха да ме пазят, за да не спукат някой древен кокал... Оставихме ги да вървят сами към своите сражения и да преследват своя Юрген. Имаха собствен господ и правото да го променят колкото си искат. Завихме в нашия разклон. Сред дребни проишествия и приключения уцелихме шосето за дома. И се изправихме пред старата врата на моята панелна крепост. А зад вратата беше моята жена, децата ми и техните деца. Усетих как енергиите, дето ме разпъваха и караха да се въртя като побъркан, отхлабват натиска си върху мен. Бях се завърнал в центъра на моята вселена, до истинската ос, която я привеждаше в движение - любовта на живота ми. И после там, пред същата врата, се разделихме с Бафа. Едва се срещнахме и вече се отдалечавахме. Като че бях поел от въздуха във Варна и го изпусках чак сега. Ала усещах, че увеличаващото се пространство не е празно и в него се простират нишки, които ни оставят свързани...
А ето и това, което стана най-накрая. Получих любезно съобщение с въпроси: "Как си?"; "Как я карате у вас?", на което отговорих малко лекомислено и без ясна концепция. (Не за друго - бързах да купя две кифли с крем брюле и половин боза, а после трябваше да асистирам на комшията за да преточи зелето). И моят нов приятел отговори притеснен:
"...в зависимост от очите, мога да приема отговора ти като: 1. Всичко което се случва около мен, е готино... летя 2. Пътник съм от този дом, лайна..." И за да видите колко ме бива, ето какво му написах:
"Всичко което се случва около мене е готино. Летя заедно с лайната."
Не е за вярване, но Бог се казва Юрген, a две хлапета, с шпаги на гърба, са неговите кардинали... Потеглихме от Варна в девет. Тъкмо се изхлузвахме от някаква бензиностанция в покрайнините, когато Бафа, моя нов приятел, наби спирачките. По тротоара приведено се клатеше момче с огромна раница. От раницата се подаваше калъф с нещо като въдица. - Ако си на стоп се качвай - каза моя човек. Момчето си умря от радост, навярно досега си беше блъскало главата как да излезе от града, а ето, че държеше световния рекорд по бързо спиране. Само малко притеснено обясни, че приятелят му чака на спирка по-нататък. - И него ще го вземем, качвай се - успокои го Бафа и скоро стигнахме до другото момче. То също беше с раница и стърчащи такъми. Едва събрахме първата в багажника, а другата остана между тях. Пътуваха за София. Оказаха се фенове на някаква компютърна игра. Играеха я в мрежа с други от страната. Като че нещо с мечове и с магии. Но явно не им стигаше. Бяха си спретнали турнир на живо, с лагерни огньове по поляните на Витоша и побратимявания през нощта след битката. В калъфите на раниците си държаха дървените мечове, с които бяха заменили виртуалните. Навярно, заедно с оръжията, пренасяха шишета с отвари и бутафорни ризници, кой знае? Помислих си, че си приличаме с тях. Бяхме разменяли думи по мрежата, а сега вървяхме заедно из истинския свят. Дърветата летяха покрай нас. Водачът ни успяваше(докато кара), да тегли от ютубето по някое парче, което искаше да чуем, да го запише и го пусне през аудиото на колата. Момчетата се поотпуснаха, като разбраха, че сме откачалки. Не бяхме поркали, не бяхме пафкали, просто така си бяхме. Вървеше музика, разказвахме по някоя история или обичано стихотворение и остроумничихме, нали си имахме и зрители. От някъде ми текна, та се изцепих по божите въпроси, а зад гърбовете ни настана кратко съвещание. Да им кажем ли, прошепна единият пич, а другия вдигна рамене - Давай, готини са. И сбито и накратко бяхме посветени в теологията на Юрген. "Юргенът божество с неясно-немски произход. Изпитва сексуален интерес към всичко което се движи. Напада жертвата си изотзад, като предварително дебне продължително време. Много трудно може да се види преди да е направил атаката си. А и след нея.Някои предполагат, че именно нападенията на Юрген са довели до развитието на селищата,оръжията и строителството при хората.Не че помогнало. Юрген всъщност е едновременно навсякъде във вселената,но по неизвестна причина най-често кисне около Франкфурт. В средновековието се е смятало че след контакт с Юрген жертвата Юргенясва и самата тя се превръща в такъв, но модерната наука отдавна е установила че от един път Юрген не се става. Ако тръгнеш да бягаш, той ще бяга по бързо,ако тръгнеш да плуваш, той ще плува по-бързо, ако почнеш да се катериш, той ще се катери по-бързо.. А ако се скриеш той ще се скрие по-добре от тебе..." И така до безкрай. Религията беше нова и двамата й кардинали развиваха доктрината току пред нашите очи. Оставихме ги на самотен кръстопът. Те някак си се бяха оттървали от сериозността, която ме преследваше през цялата ми младост - все се замисляхме за разни революции и акции, така и не успяхме да се наиграем. Как ми се искаше да се промъкна с тях, към тяхната поляна за дуели и да кръстосам дървената шпага. Но кой ли ще ме вземе на сериозно? И даже нямаше да ме набият като хората. Навярно щяха да ме пазят, за да не спукат някой древен кокал... Оставихме ги да вървят сами към своите сражения и да преследват своя Юрген. Имаха собствен господ и правото да го променят колкото си искат. Завихме в нашия разклон. Сред дребни проишествия и приключения уцелихме шосето за дома. И се изправихме пред старата врата на моята панелна крепост. А зад вратата беше моята жена, децата ми и техните деца. Усетих как енергиите, дето ме разпъваха и караха да се въртя като побъркан, отхлабват натиска си върху мен. Бях се завърнал в центъра на моята вселена, до истинската ос, която я привеждаше в движение - любовта на живота ми. И после там, пред същата врата, се разделихме с Бафа. Едва се срещнахме и вече се отдалечавахме. Като че бях поел от въздуха във Варна и го изпусках чак сега. Ала усещах, че увеличаващото се пространство не е празно и в него се простират нишки, които ни оставят свързани...
А ето и това, което стана най-накрая. Получих любезно съобщение с въпроси: "Как си?"; "Как я карате у вас?", на което отговорих малко лекомислено и без ясна концепция. (Не за друго - бързах да купя две кифли с крем брюле и половин боза, а после трябваше да асистирам на комшията за да преточи зелето). И моят нов приятел отговори притеснен:
"...в зависимост от очите, мога да приема отговора ти като: 1. Всичко което се случва около мен, е готино... летя 2. Пътник съм от този дом, лайна..." И за да видите колко ме бива, ето какво му написах:
"Всичко което се случва около мене е готино. Летя заедно с лайната."
Щом Росатом пише в неделя значи е важно?
Захласнат по теб
Бутилката с топла вода лекува черния дро...
Захласнат по теб
Бутилката с топла вода лекува черния дро...
Виждаш колко месеци отлагам да разкажа за нашето пътуване. То е естествения край на морския ми девник и му постави точка за която не бях помислял. Страшно ми се искаше да напиша нещо много талантливо, красиво и вълнуващо, с което да покажа радостта от пътуването и благодарността за приятелството. Да разкажа за момчета, които срещнахме на пътя, за прекрасното кафе, което пътьом пийнахме с Диана, за страхотната разходка с Ани. Но разбирам, че не съм в състояние. Какво толкова има за разказване - двама мъже се возят в кола и се виждат с готини хора. Изглежда най-важните неща са отатък прага на словото и ми се струва, че ги усетихме със сетивата, които не използват думи. Не зная колко време имаме или кога вогоните ще почнат да прокарват новата си магистрала, ала не бих пропуснал ни едно кръстовище, което може да ни срещне.
Приемете братската ми обич.
цитирайПриемете братската ми обич.
Лятото свърши отдавна, то и зимата май скоро ще свърши, а моят нередовен дневник нещо се проточи. Така и ще го наричам отсега - Нередовен дневник.
цитирайКафето наистина беше удоволствие, с един малък минус - можеше да е и по-дълго. :)
Обаче той си е такъв - вечно в движение, за минимум време трябва да види максимум хора, защото ако пропусне някого, му боде отвътре. :)))
Следващия път - повече. :)
цитирайОбаче той си е такъв - вечно в движение, за минимум време трябва да види максимум хора, защото ако пропусне някого, му боде отвътре. :)))
Следващия път - повече. :)
дано наистина следващия път :)
А че този тип го боде отвътре съм съгласен напълно, но я си представи ако го бодеше отвънка, какво чудо щеше да е.
цитирайА че този тип го боде отвътре съм съгласен напълно, но я си представи ако го бодеше отвънка, какво чудо щеше да е.
5.
vesela85 -
Поздрави за постинга.
18.01.2011 01:26
18.01.2011 01:26
Поздрави за постинга.
цитирайМиленич, това нещо го прочетох в потайни доби. И понеже е твърде среднощно да философствам, само искам да ти кажа че е готино...
цитирайи се радвам, че намина от тук.
цитирайСега пък за мен е твърде рано да философствам.
Я по-добре да пием по едно готино кафе :)
цитирайЯ по-добре да пием по едно готино кафе :)
Чудесен завършек на приключението "Слънчев бряг"!
Ако музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
цитирайАко музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
Зациклих, но финансово. Ама как ме нацелваш само! Точно от зимен курорт ти пиша :)
цитирай вече си е достатъчно доказателство за съществуването на Юргена...
Късметът на стопаджиите не е случаен, Милен... Не е случаен и нашият късмет с тях...
Те бяха нашата навигация в Шумен, която ни заведе до "прекрасното кафе, което пътьом пийнахме с Диана". В друг град затворихме магазин, в трети четохме поезия в ресторант...
Кръстовищата, Милен... и аз, вече и ние...
цитирайКъсметът на стопаджиите не е случаен, Милен... Не е случаен и нашият късмет с тях...
Те бяха нашата навигация в Шумен, която ни заведе до "прекрасното кафе, което пътьом пийнахме с Диана". В друг град затворихме магазин, в трети четохме поезия в ресторант...
Кръстовищата, Милен... и аз, вече и ние...
12.
nicodima -
От зимния курорт може да се напише направо "Балкански дневник" : )...
18.01.2011 09:40
18.01.2011 09:40
Редовен или не, 100% ще има какво да ни кажеш : ))...
цитирайверно бе! Докопал го е мръсника и сега не е за пред деца. Хич няма да го поправям, че пак ще налети.
Щастливи мигове, брат ми!
цитирайЩастливи мигове, брат ми!
"Балкански резили" май ще е по-точно :)
цитирай
15.
анонимен -
!
18.01.2011 10:44
18.01.2011 10:44
"Всичко което се случва около мене е готино. Летя заедно с лайната."
samo zaradi tova si struva da se prochete!
haresa mi
цитирайsamo zaradi tova si struva da se prochete!
haresa mi
Миленич! Хубаво е покрай Бафич, много даже:)))
Дали няма да срещнеш сега някои от летните си образи?
цитирайДали няма да срещнеш сега някои от летните си образи?
като опре до хвърчане, забравям за естеството на багажа :)
цитирайНай-странното е, че наистина се появиха някои образи - едни като предници, други като задници...
цитирай
19.
elpidaa -
уффф, иска ми се да застана на пътя и. ...
16.02.2011 19:24
16.02.2011 19:24
уффф, иска ми се да застана на пътя и...
:)
цитирай:)
ще те забършем :)))
цитирайМиленски....,ти знаеш колко те уважавам и да ти кажа....МАМКА МУ....бива си те
цитирайnicodima написа:
има Миленски има какво да се напише мисляЧудесен завършек на приключението "Слънчев бряг"!
Ако музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
Ако музата ти зацикли, може да се обърнеш на помощ към някой зимен курорт - сигурно и за там ще има какво да напишеш : )...
Хубав ден!
Търсене
За този блог
Гласове: 1446